Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Резултатът от изследването напълно съвпадаше с информацията от четвъртък: скелетът е на млада жена; причина за смъртта – удушаване.

– Погледнете – подкани О'Брайън Дъгън и Уолш. С ръка, мушната в ръкавица, вдигна няколко нишки. – Виждате ли металните мъниста? Това е парче от същия шал, който намерихме около врата на Марта Лорънс.

– Какво искаш да кажеш? По време на тържеството някой е откраднал шала – ако приемем, че е станало така, – после не просто е убил Марта с него, но предварително го е разделил, за да има с какво да удуши и Карла? – попита Пийт Уолш, изпълнен с недоверие.

Дъгън го изгледа строго.

– Иди си поеми малко свеж въздух. Не желая да припадаш пред очите ми.

Уолш кимна и, полагайки усилия да не повърне, излезе бързо от моргата.

– Не го виня, че му прилоша – отбеляза Томи Дъгън сопнато. – Но нали разбираш какво означава това, докторе? Убиецът следва датите от онези убийства. Възможно е да не е имал нищо лично при убийството на Марта Лорънс... – Погледна останките върху масата. – ...или на Карла Харпър, ако това е тя. Набелязал ги е само защото и Марта, и Карла са горе-долу връстници на жертвите, изчезнали около 1890.

– Съпоставка със зъболекарския картон ще установи дали това е Карла Харпър. – Доктор О'Брайън намести очилата си. – Черепът извън найлоновата торба обаче лежи в земята доста по-отдавна. По моя преценка не по-малко от сто години. Има начин да се направи възстановка на лицето, но ще отнеме време. Така, както гледам, това е жена на не повече от двадесет години.

– Карла Харпър и Летисия Грег – промълви Томи Дъгън.

– Доста е вероятно, ако съдим по имената върху пощенската картичка – съгласи се доктор О'Брайън. – И още нещо би представлявало интерес за теб.

Вдигна найлонова торбичка така, че Дъгън да я види.

– Приличат ми на старовремски обици – обясни О'Брайън. – Обковани в сребро перли. Бабата на съпругата ми имаше подобни.

– Къде ги намерихте?

– В ръката на скелета – историята се повтаря. Убиецът, предполагам, не е търсил кост от ръката, но е искал да наблегне на връзката между двата скелета.

– Дали е намерил обиците в земята?

– Никой не би могъл да отговори. Ако питаш мен, имал е луд късмет да намери и двете обици. Дори да ги е носила, на ушите ѝ те щяха да са още непокътнати, но ушите отдавна ги няма. Кога каза, че е изчезнало третото момиче по онова време?

– Елен Суейн е изчезнала на 31 март – тридесет и един месеца и двадесет и шест дни след изчезването на Летисия Грег на 5 август. Карла Харпър е изчезнала на 5 август – също тридесет и един месеца и двадесет и шест дни преди 31 март.

Томи съзнаваше, че не толкова отговаря на въпроса, колкото разсъждава на глас.

– Маделин и Марта на 7 септември, Летисия и Карла на 5 август, а сега, следващата събота, ни чака нова годишнина – отбеляза доктор О'Брайън. – Дали убиецът възнамерява да избере нова жертва и да я зарови при Елен Суейн?

Томи Дъгън се почувства безкрайно уморен. Съзнаваше, че именно този въпрос ще зададат и журналистите.

– Доктор О'Брайън, моля се и се надявам това да не е сценарият, но бъди сигурен, че всеки, свързан със силите на реда в това градче, ще действа по предположението, че психопатът възнамерява да избере и убие още една млада жена от този град след четири дни.

– На твое място и аз щях да предположа същото – отвърна лекарят суховато и свали ръкавиците. – И при цялото ми уважение към силите на реда, възнамерявам да изпратя своите две дъщери на гости при баба им за уикенда.

– Не те виня, докторе – увери го Томи. – Напълно те разбирам.

"А аз ще поговоря с доктор Клайтън Уилкокс, чиято съпруга твърди, че през онази злокобна вечер у семейство Лорънс му е дала шала си" – помисли си той, чувствайки как отново го обзема гняв.

"Онзи ден в дома на Уил Стафорд и Пийт, и аз усетихме как Уилкокс ни лъже – припомни си той. – Време е да изтръгнем истината от него."

Започват да ми вярват, мина ми през ума. Тази сутрин акцентът в предаването "Днес" бе интервю с доктор Неру Пател – изтъкнат философ и автор на студии по въпросите на психическите изследвания. Според неговото категорично мнение аз съм прероденият сериен убиец от края на деветнадесети век!

Добрият доктор Пател е озадачен само от едно – както обясни на интервюиращата Кати Кърик: защо действам срещу законите на кармата?

Пател сподели, че някои избират да се върнат близо до мястото на свой предишен живот, защото изпитват потребност да се срещнат отново с хора, които са познавали преди. Търсят ги, за да изплатят кармичните си задължения към тях. Но кармичните действия – такава била известната досега практика – били добри, а не лоши постъпки. Това именно било озадачаващо в случая.