Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Знаеш ли какво мисля, Емили? Струва ми се, че ти го привличаш, но знае, че няма никакви шансове. При някои хора отхвърлянето предизвиква странни реакции.

– Е, ако той е преследвачът, искрено се надявам някоя от камерите ти да го засече.

Ерик тръгна малко преди седем. Камерите бяха монтирани на различни места около къщата. Но премълча, че е поставил и други вътре в къщата, както и антена на покрива. Сега в радиус от половин километър щеше да има възможност да следи движенията ѝ на телевизора в пикапа си, да подслушва разговорите ѝ, водени от всекидневната, кухнята и кабинета.

Остави я след приятелска целувка по бузата и пое обратния път към Олбани, но вече беше планирал следващото си посещение в Спринг Лейк.

Усмихна се, като се сети как се сепна при иззвъняването на телефона. Несравнимо по-нервна бе, отколкото бе готова да признае дори пред себе си.

Страхът е идеалното оръжие за отмъщение. Продаде акциите си в момент, когато цената им бе най-висока. После и други се заразиха от примера ѝ и сега компанията му бе на път да фалира.

Ще намери сили да ѝ прости това, но не и че го отблъсна като мъж.

– Щом не ме обичаш, Емили – обяви той на глас, – ще живееш, обзета от страх, и ще чакаш някой да се появи от тъмнината, а ти няма да можеш да избягаш.

В понеделник следобед багерът, пристигнал на "Лъдлам" № 15, загреба само веднъж и се повреди. Хората от криминалната лаборатория с огорчение разбраха, че нова машина ще пристигне едва във вторник сутринта.

Подчинявайки се на обстоятелствата, опънаха кордон около задния двор и оставиха полицай да пази обекта.

Във вторник в осем сутринта, още преди да е пристигнал новият багер, наоколо се въртяха журналистите. По тихите улички се виждаха коли с емблемите на различни телевизионни канали. В небето кръжаха хеликоптери – оператори заснемаха претърсвания район. Репортери с микрофони чакаха да пристигне екипът от криминални специалисти.

Емили, с анцуг и тъмни очила, се смеси с хората на тротоара и се заслуша в коментарите им.

Всички знаеха, че търсят нови останки. Но чии? Вероятно на Карла Харпър – младото момиче, изчезнало преди две години – шепнеха те. Вече бе плъзнала мълвата за сериозните съмнения на полицията Карла да е напускала Спринг Лейк.

Във въздуха витаеха два въпроса: "Защо са решили да търсят точно тук?" и "Нима някой е признал престъплението си?"

Емили се заслуша в думите на разтревожена младолика баба, бутаща количка: "Най-добре да се помолим бързо да хванат убиеца. Ужасяващо е да си представяш как в града свободно се разхожда убиец. Дъщеря ми, майката на това дете, е само няколко години по-голяма от Марта Лорънс и Карла Харпър."

Емили се сети за прочетеното в дневника на Филис Гейтс: "Мама е станала страхотно бдителна. Не е склонна да ме остави дори да се поразходя по улицата без придружител ."

"Майка ти е била права, Филис" – помисли си Емили. В понеделник почти до полунощ черта върху картон модела на градчето: оформи улиците, както са били по време на първия убиец; подреди на съответните места къщичките от "Монополи", за да отбележи къде са живели семейства Шапли, Картър, Грег и Суейн.

Разпозна застаналата наблизо репортерка от "Нашънъл дейли" и бързо се извърна – реши да се прибере вкъщи. "Не искам да ме види – помисли си Емили. – А и след събитията от последните дни определено не желая да съм тук, ако наистина открият трупа на нова жертва. Вече знам за авеню "Лъдлам" 15 каквото ми трябва."

Ала все още не виждаше модел, който би я насочил към убиеца от деветнадесети век.

Реба Ашби се въртя на претърсвания обект и в понеделник, и във вторник. През цялото време трескаво записваше впечатленията си. Това бе най-сензационната история в цялата ѝ кариера и тя възнамеряваше да я изцеди докрай.

Близо до нея Айрин Корнел от радио Си Би Ес предаваше на живо: "Шокирани и недоумяващи, обитателите на спокойното викторианско градче изчакват да разберат дали ще бъде намерен трупът на друга изчезнала млада жена" – започна тя патетично.

В девет и половина – близо час и половина след като започнаха разкопките – зяпачите видяха как багерът внезапно спря да копае, а хората от криминалната лаборатория се втурнаха към дупката, образувана при последното загребване.

– Откриха нещо! – извика някой.

Репортери, застанали на моравата с гръб към къщата и обърнали камери към дупката, започнаха трескаво да говорят в микрофоните.