Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Вратата се отвори. Пазач съпровождаше Нед Кохлър.

– Нед е малко възбуден днес – обясни служителят. – Ще стоя отвън, ако имате нужда.

– Защо постъпвате така с мен? – обърна се Кохлър към Марти. – Обичах майка си. Липсва ми.

– Имам само няколко въпроса – подхвана Броски спокойно. – Но изрично те предупреждавам, че си заподозрян в убийството на майка си. Всичко, което кажеш, може да се използва срещу теб.

Изпя и останалата част от правилата.

– Нед, нали си наясно, че не се налага да отговаряш на никакви въпроси? – обади се Хал Дейвис и се наведе напред, сякаш ако е по-близо до Кохлър, би му внушил какво точно му казва.

– Нед, говорих с леля ти – продължи Марти тихо. – Не греши. Приказвала е с майка ти след като са видели Джоуел Лейк да излиза от сградата.

– Леля ми е луда. Ако двете са говорили, след като онзи тип е излязъл, майка е щяла да ѝ каже, че са я ограбили.

– Възможно е още да не е била разбрала. Нед, майка ти понякога ядосваше ли ти се?

– Майка ме обичаше. Много.

– Сигурно, но все пак от време на време ти се е ядосвала, нали?

– Не. Никога.

– Сърдила се е най-вече, защото си небрежен и невинаги затваряш добре вратата, когато излизаш, нали?

– Винаги затварям вратата, когато излизам.

– Винаги ли? Джоуел Лейк твърди, че я е намерил открехната. Именно затова е влязъл в апартамента.

Нед Кохлър присви очи. Устните му се движеха неспокойно.

– Нед, я си спомни какво се е случило седмица преди майка ти да умре. Не ти ли е викала, че някой ще нахълта и ще я наръга с нож? Съседите ми казаха, че все това повтаряла, когато не си затварял добре вратата.

– Нед, не искам да казваш нищо повече – намеси се Дейвис.

Нед поклати глава.

– Остави ме на мира, Хал. Искам да говоря.

– Нед, откъде знаеш колко уплашена е била майка ти, когато е видяла ножа и е разбрала, че ще умре? – изстреля Марти въпроса през масата. Без да изчака отговор, продължи:

– Молеше ли те да не я нараняваш? Твърдеше ли колко много съжалява, че постоянно ти се е карала? Седяла е до кухненската маса. Току-що е разбрала, че апартаментът е ограбен. Сигурно е била много сърдита. Ножът е висял на стенната поставка. Да не би да ти го е посочила и да ти е казала, че който е влязъл, е могъл да го забие в нея и вината ще е твоя?

От гърлото на Нед Кохлър се изтръгна нещо между вопъл и крясък и смая и двамата мъже. Вратата се отвори и пазачът се втурна вътре.

Нед Кохлър покри лице с ръце.

– Тя нареждаше: "Недей, Нед. Съжалявам, Нед. Моля те недей, Нед." Но беше прекалено късно. Не съзнавах, че държа ножа, а в следващия миг той стърчеше от гърдите ѝ.

Ридания разтърсваха тялото му, докато се провикваше:

– Съжалявам, мамо! Много съжалявам, мамо!

Ерик Бейли чакаше Емили на верандата ѝ. Тя се прибра, след като занесе книгите на доктор Уилкокс, ходи в музея и купи материалите за проекта, по който възнамеряваше да работи.

Той махна с ръка, за да прекъсне извиненията ѝ.

– Не се притеснявай. Пристигнах малко по-рано. Но съм гладен. Какво имаш за ядене?

Тя извади продукти за сандвичи: шунка, швейцарско сирене, маруля, домати и пресен италиански хляб. Докато приготвяше обяда, той започна да разопакова камерите.

Ядоха в кухнята.

– Ето и малко пилешка супа – предложи тя. – Сготвих я онази вечер и пъхнах остатъка във фризера. Хубава е, гарантирам.

– Напомня ми времето, когато се бутахме из мрачните офиси в Олбани – сподели Ерик, изгребвайки последните капки от купичката. – Ходех до деликатесния магазин за сандвичи, а ти претопляше домашно сготвена супа.

– Беше забавно – усмихна се тя.

– Така е. Щях да загубя компанията си, ако не беше мой адвокат по онова дело.

– Ти пък ме направи богата. Значи сме квит.

Усмихнаха се един на друг. "Ерик е три дни по-голям от мен – помисли си Емили, – но постоянно имам чувството, че ми е по-малък брат."

– Притесних се, когато разбрах, че акциите ти падат – сподели тя.

Ерик сви рамене.

– Ще се покачат. Вярно, че взе добри пари, но ще съжаляваш, задето продаде твоите толкова рано.

– Израснах с постоянните тюхкания на близките ми как дядо изгубил всичките си пари през 1929 г., когато пазарът се сринал. Сигурно е защитна реакция, но наистина предпочитам да оперирам с парите, а да не държа акции. Притесних се да не би нещата да тръгнат зле. А така ще живея без финансови грижи до края на живота си. Благодарение на теб.

– Всеки път, когато имаш нужда някой да се грижи за теб...