Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Реба искаше да насочи разговора точно в тази посока.

– Но защо ще го вземе някой? Да не намеквате, че е бил откраднат?

– Нищо не намеквам. Не е изключено някой да го е преместил.

– Защо ще го мести, освен ако не е възнамерявал да го вземе?

– Нямам никаква представа. А сега извинете...

Този път Клайтън Уилкокс решително затвори вратата, без да обръща внимание на извисилия се глас на Реба Ашби.

– Доктор Уилкокс, познавахте ли доктор Лилиан Мадън? – извика тя отвън.

Седнал отново зад бюрото, Уилкокс гледаше екрана вторачено. Току-що написаните думи нямаха никакво значение. Несъмнено Реба Ашби ще напише сензационна статия за шала. Волю-неволю той ще се окаже в центъра на общественото внимание. Колко дълбоко ще се рови в миналото му този парцал, за който тя работи? Докъде бе стигнала в проучванията си полицията?

Според вестниците архивите в кабинета на доктор Мадън са били унищожени.

Всичките ли?

Налагаше ли се да признае, че се е консултирал с нея?

Телефонът звънна. "Запази спокойствие – заповяда си Уилкокс, – трябва да звучиш естествено."

Оказа се Емили Греъм – питаше дали е удобно да мине да остави книгите.

– Разбира се – отвърна той непринудено. – С радост ще те видя отново.

Остави слушалката и се облегна на стола. Образът на Емили Греъм изплува пред очите му.

Тъмнокафяви коси, хванати с шнола на тила; измъкнали се кичури по челото и около шията...

Изящен прав нос...

Дълги гъсти мигли, обрамчили големи, питащи очи...

Клайтън Уилкокс въздъхна, постави ръце на клавиатурата и започна да пише. Потребността му бе така дълбока, че дори невъобразимите последствия от онова, което се готвеше да направи, не бяха в състояние да го спрат...

За Робърт Фрейз седмицата започна със скарване с Натали в понеделник сутринта. Насрочената среща с Доменик Бонети – потенциален купувач на "Курортист" – предизвика гневната размяна на реплики.

Както винаги, не успя да спи през нощта; още в шест и половина излезе да тича, та да отърси поне част от натрупаното напрежение. Съзнаваше необходимостта да бъде самоуверен и в отлична форма при разговора с Бонети.

На връщане от Северния павилион зърна Сюзан, бившата си съпруга – тичаше насреща му; за да я избегне, слезе от крайбрежната алея. В края на месеца предстоеше да ѝ изплати присъдената полугодишна издръжка. Няма защо тъкмо днес да се притеснява откъде ще намери парите, реши той.

Върна се вкъщи, а напрежението, ако не друго, се бе увеличило. За своя изненада откри Натали при масата в кухнята. Надяваше се да изпие на спокойствие чаша кафе, а после да прегледа цифрите, които бе нахвърлял през нощта.

– Такъв ли е новият режим? – попита той сприхаво. – През последните три дни осъмваш с птиците. Нали ти беше нужен сън за красота?

Истинското раздразнение идеше от разтворените на масата финансови документи, върху които бе работил преди зазоряване.

– Доста трудно спи човек, като няма причина да се умори – не му остана длъжна тя.

Забележката на Натали целеше да му напомни, че откакто започна да отваря ресторанта и в неделя вечер, тя прекарва и този ден сама.

В следващия момент му се нахвърли.

– Боб, какво, ако обичаш, означават тези цифри? Особено там, на последната страница. Нали няма да продадеш ресторанта за такава нищожна сума? То е все едно да го подариш!

– Май е по-добре да го подаря, отколкото да фалирам – отвърна Боб студено. – Моля те, Натали, опитвам се да се подготвя за днешната среща и ако имам късмет, да сключа сделка и да се отърва от проклетото заведение. Дом Бонети ме е поставил между чука и наковалнята и вероятно го знае. Трябва да съобразя докъде максимално да отстъпя в цената, та той да не ми откаже.

– Доколкото разбирам от събиране и изваждане, смяташ да се съгласиш на цена, която ще ни остави голи-голенички. Когато се захвана да осъществяваш мечтата си да станеш ханджия, те предупредих: по-добре е да продадеш акциите, отколкото да теглиш заеми срещу тях. Ако сега не получиш висока цена за ресторанта – а един бърз поглед върху тези сметки показва, че не очакваш това да се случи, – ще се наложи да продадеш акциите, за да върнеш заемите.

След кратка пауза Натали продължи още по-сърдито и презрително:

– Трябва ли да ти напомням, че откакто започна да теглиш заеми срещу акциите, те паднаха на половин цена?

Боб усети как стомахът му се сви, а гърдите му пламнаха. Протегна ръка.