Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Не е възможно да говориш такива неща!

– А защо не? Ти си странен мъж, Боб. На моменти ме гледаш сякаш не ме познаваш. Умееш да изчезваш, без да ми кажеш къде отиваш. Дали, водена от граждански дълг, не е редно да съобщя на детектив Дъгън колко се притеснявам от поведението ти и в името на твоята безопасност, а и заради сигурността на младите жени в квартала, да не му споделя мислите си?

Вените по челото на Робърт Фрейз пулсираха. Сграбчи ръката на Натали и я стисна; тя извика от болка. Лицето му бе почервеняло от гняв.

През стиснати зъби процеди:

– Ако кажеш на Дъгън или на когото и да било друг, по-добре започни да се притесняваш за себе си! Разбра ли ме?

В сряда в три след полунощ откриха изчезналия Джоуел Лейк. Готвеше се да ограби къща в Троя, когато полицията пристигна, известена от беззвучната аларма.

Седем часа по-късно Марти Броски отиде в затвора, където бяха прибрали Лейк, за да го разпита.

– Това май е любимото ти място, Джоуел. Не желаеш да си научиш урока, а?

Постоянното присмехулно изражение на Джоуел Лейк стана още по-нагло.

– Напротив, Броски. Взимам си поука. Не влизам в жилища на стари жени. Създават прекалено много главоболия.

– Щеше да имаш къде-къде повече главоболия, ако Емили Греъм не те бе отървала от обвиненията в убийство. Всички мислехме, че ти си довършил Рут Кохлър.

– Мислили сте, така ли, Броски? Но сте променили мнението си, а?

Лейк изглеждаше доста изненадан.

Лошо момче, помисли си Марти, докато съсредоточено изучаваше Лейк. На двадесет и осем години, а се набърква във всевъзможни каши, откакто е навършил дванадесет. Досието му от юношеския изправителен дом е дълго цял метър. Но сигурно някои жени го харесват, мина му през ума; привлича ги с показната си мъжественост, с якото си тяло, къдравите тъмни коси, присвити очи и пълни устни.

Емили бе споменала пред Броски, че Лейк ѝ се е пускал няколко пъти. Той бе от онзи тип, дето не търпят да им отказват, прецени Броски сега, когато се зараждаше надеждата, че вероятно е лице в лице с преследвача ѝ.

Времето съвпадаше: Джоуел Лейк, нарушил правилата за пускане под гаранция, изчезна от погледа на всички горе-долу по времето, когато започна преследването.

– Липсваше ни, Джоуел – подметна Броски сговорчиво. – Чакай първо да ти припомня правата, а после да се захващаме за работа. Само ще си губя времето, разбира се, докато ти цитирам правилника. Ти вече и без това го знаеш наизуст.

– Казах на типовете, дето ме арестуваха, че случайно минавах оттам, видях вратата открехната и реших да надникна, да не би някой да е в беда.

Марти Броски се разсмя от сърце.

– О, хайде, Джоуел, измисли нещо по-добро. Хич не ми пука за обира. Това е задача на ченгетата тук, в Троя. Искам да си поговорим къде беше напоследък. И ме вълнува интересът ти към Емили Греъм.

– Какво намесваш Греъм? За последен път я видях в съда.– Джоуел Лейк се ухили. – Определено ще ти кажа, че привлякох вниманието ѝ. Изтърсих ѝ, че аз съм убил дъртофелницата. Да беше видял лицето ѝ. Бас държа, че това я гложди. Пита се дали пък не е истина, макар да знае, че не могат отново да ме съдят по същото обвинение.

Марти изпита желание да фрасне с юмрук нахалната физиономия и да заличи гадната, самодоволна усмивка от устните на негодника.

– Бил ли си някога в Спринг Лейк, Джоуел? – попита той троснато.

– Спринг Лейк ли? Това пък къде е?

– В Ню Джърси.

– И какво ще правя там?

– Ти ми кажи.

– Добре, ще ти кажа: никога в живота си не съм бил там.

– Къде беше в събота сутринта?

– Не си спомням. Сигурно на църква.

Докато говореше, съвсем съзнателно изобрази невинност, а по устните му играеше подигравателна усмивка.

– И аз така мисля. Бил си в черквата "Света Катерина" в Спринг Лейк, Ню Джърси.

– Слушай, да не си решил да ми лепнеш някое престъпление? Защото, ако е свързано с миналата събота, си губиш времето. Бях в Бъфало – не бях стъпвал от година и половина – и май щеше да е най-добре да си остана там.

– Ще го докажеш ли?

– Разбира се. За кое време говориш?

– Около обяд.

– Идеално за мен. Пихме по няколко бири със стари приятели в кафене "Изгрев" на улица "Кугън". Знаят ме като Джоуел Понд.

Марти бутна стола и се изправи. Това бе и името върху документите за самоличност, когато арестуваха Лейк. Не се съмняваше, че алибито ще бъде потвърдено, а и ако се замисли сериозно човек, този тип не е достатъчно фин и изтънчен да проведе преследването, на което е подложена Емили Греъм.