Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Както очаквах, имаше въпроси за шала, но съм сигурен, че никой не може да докаже у кого е бил в края на онази вечер.

Марта много го хареса. Чух да споменава пред Рейчъл колко е красив.

Спомням си как в онзи момент ми мина през ума, че Марта току-що е избрала инструмента за собствената си смърт.

В края на краищата шалът не е като шлейфа, който отне сетния дъх на Маделин Шапли.

Поне вече няма защо да се притеснявам за психиатърката. Дори някой да успее да възстанови компютърните ѝ файлове, пак няма защо да се притеснявам.

Когато се консултирах с доктор Мадън, беше вечер, секретарката ѝ не беше там, така че никой не ме видя.

А името и адресът, които ѝ дадох, няма да им говорят нищо.

Защото не разбират – и няма да разберат, – че ние сме един човек.

Само един човек, ако узнае името и адреса, би могъл ди започне да подозира, но това е без значение.

И в това отношение не ме е страх. Емили Греъм ще умре в събота. Тя ще спи вечния си сън до Елен Суейн.

А после ще изживея остатъка от живота си както преди – ще бъда уважаван и почитан гражданин на Спринг Лейк.

В неделя следобед Томи Дъгън тъкмо тръгваше към службата, когато му се обади Емили Греъм. Начаса отиде до Спринг Лейк и взе от нея плика и снимката.

В понеделник сутринта той и Пийт Уолш докладваха в частния кабинет на прокурора за случилото се през уикенда. Осбърн замина за Вашингтон още в петък вечерта.

Томи го запозна най-подробно с убийството на Мадън и с разпитите на присъствалите у семейство Лорънс на онова последно тържество, които проведе в дома на Уил Стафорд.

– Шалът е на госпожа Уилкокс; носила го е онази вечер. Била помолила съпруга си да го прибере в джоба си. Пона така твърди. Той обаче настоява, че му казала да го сложи до чантата ѝ.

– Семейство Уилкокс са отишли с колата си онази вечер, сър – обади се Уолш. – Паркирали някъде наблизо. Ако доктор Уилкокс е напъхал шала в джоба си, възможно е да е паднал в къщата или на улицата. Може да го е прибрал всеки. А и да е бил оставен до чантата ѝ, пак всеки е могъл да го вземе.

Осбърн започна да потропва по бюрото с показалец.

– Явно шалът е бил сравнително дълъг. Ако е бил сложен в джоба на лятно сако, би го издул.

Томи кимна.

– И аз си го помислих. Преди някой да удуши Марта, част от шала е била отрязана. Но от друга страна, Уилкокс е излъгал съпругата си, че е звънил у Лорънсови да разбере дали не са го намерили. По неговите думи, тогава вече всички знаели за изчезването на Марта и не желаел да ги притеснява с такава дреболия.

– Да беше говорил с икономката – посочи Осбърн.

– И още нещо – добави Томи. – Според нас Уилкокс излъга, че не е познавал доктор Мадън.

– Колко всъщност знаем за доктор Уилкокс? Имам предвид – истински знаем.

Томи Дъгън погледна Уолш.

– Пийт, ти кажи. Ти прави справката за него.

Пийт Уолш извади записките си.

– Солидна академична кариера. Приключва като ректор на колежа "Енок" – сравнително малко, но снобско учебно заведение. Пенсионира се преди дванадесет години. Като дете идвал през лятото в Спринг Лейк, затова се заселва тук. Редовно сътрудничи на научни издания. Много малко плащат, но се смята за престижно името ти да се появява в тях. Откакто е тук, е написал доста за историята на Ню Джърси и особено за окръг Монмаут. Смятат го за историк на Спринг Лейк.

– Което се връзва с теорията на Емили Греъм, че убиецът на Марта Лорънс е имал достъп до документите от разследването на изчезналите жени около 1890 година – обади се Томи. – Този тип излъга, че не познава доктор Мадън. Кълна се! Ще ми се да се поровим по-дълбоко в миналото му. Сто процента ще открием съмнителни неща.

– Нещо по случая Карла Харпър? – попита Осбърн.

– Свидетелката се придържа към показанията си: видяла Карла на отбивка за почивка близо до Пенсилвания. По онова време даваше интервюта на всеки от медиите, готов да говори с нея. Ченгетата в Пенсилвания признават грешката си, че са приели показанията ѝ на доверие, но след няколко дни открили чантата на Карла близо до отбивката и това придало нужната достоверност на свидетелските показания. Убиецът вероятно е изхвърлил чантата през прозореца на колата си със злорада усмивка. Сега вече е почти невъзможно да се намерят улики, особено след затварянето на хотел "Уорън" миналата година. През уикенда преди да изчезне Карла Харпър е била отседнала именно там.

Сви рамене. По този път нямаше да стигнат доникъде.