Мери Кларк - Дневникът на един убиец

И накрая Томи и Пийт уведомиха Елиът Осбърн, че в неделя в четири следобед се е обадила Емили Греъм.

– Доста е жилава – отбеляза Томи. – Когато пристигнахме, беше бледа като платно, но се владееше. Убедена е, че някой копира действията на преследвача. И полицаите и Спринг Лейк са на същото мнение. Разговарях с Марти Броски – занимавал се е със случая в Олбани.

– И какво казва Броски? – попита Осбърн.

– Че човекът, който излежава присъда, не е виновен. Отново е разровил папките. Според него има двама евентуални заподозрени: бившият съпруг на Емили Греъм – Гари Уайт, и Джоуел Лейк – мошеника, когото е отървала от обвинение в убийство.

– А ти какво мислиш?

– Възможно най-благоприятният сценарий: наистина да се копират действията на преследвача. Тийнейджър или неколцина тийнейджъри, които са разбрали, че Емили е била преследвана в Олбани и сега си правят гадни шеги с нея. По-малко благоприятен сценарий: или Гари Уайт, или Джоуел Лейк. Най-неблагоприятен сценарий: типът, убил Марта Лорънс, си играе с Греъм.

– Кое ти се струва най-вероятно?

– Копиране на действията. Убитата в Белмар доктор Лилиан Мадън определено е свързана със случая "Лорънс". Готов съм да се обзаложа на всичко, че убиецът на Марта е бил пациент на доктор Мадън и е преценил, че съществува голям риск тя да ни се обади. А от друга страна едва ли е толкова глупав да се навърта около дома на Емили Греъм, където биха го видели. Прекалено много би рискувал.

– Имаш ли представа къде е седял онзи, който е направил снимката на Емили Греъм в черквата?

– На скамейка вляво.

– Да предположим, че Броски – така се казваше, нали? – е прав и първоначалният преследвач на Греъм се разхожда на свобода из Спринг Лейк. Щом е толкова вманиачен да я преследва от Олбани чак дотук, тя е в сериозна опасност.

– Ако наистина първоначалният преследвач прави всичко това, тя действително е в сериозна опасност – съгласи се Томи Дъгън мрачно.

По вътрешния телефон се чу гласът на секретарката на Влиът Осбърн.

– Съжалявам, че ви прекъсвам, но на телефона е госпожица Емили Греъм. Настоява да говори с детектив Дъгън веднага.

– Дъгън – обади се Томи, като вдигна слушалката.

Прокурорът и Пийт Уолш забелязаха как бръчките по лицето на Дъгън станаха още по-дълбоки.

– Ей сега идваме, госпожице Греъм.

Затвори и погледна Осбърн.

– Тази сутрин Емили Греъм е получила обезпокоителна картичка по пощата.

– От преследвача ли? Пак нейна снимка?

– Не. Този път рисунка на два надгробни камъка. Името върху единия е Карла Харпър. Името върху другия – Летисия Грег. Ако картичката отговаря на истината, те са погребани заедно в задния двор на авеню "Лъдлам" № 15 в Спринг Лейк.

В понеделник денят на Ерик Бейли започна рано. Гостуваше в сутрешното предаване на местния телевизионен канал в Олбани.

Слаб, не особено висок, с разрошени коси и очила без рамка, които доминираха на тясното му лице, той бе лишен от каквато и да било представителност – и на вид, и по маниери. Когато говореше, гласът му ставаше нервен и писклив.

Водещият на програмата прочете името му в списъка на гостите и направо увехна.

– Щом този тип се появи на екрана, започваш да чуваш шумно щракане – всички в Олбани превключват дистанционното на друг канал – оплака се той пред колега.

– Мнозина местни хора инвестираха в компанията му. През последната година и половина обаче стойността на акциите му пада. Сега Бейли твърди, че новият му софтуер ще революционализира компютърната индустрия – възрази му редакторът по икономическите въпроси. – Наистина приличн на маймуна, но си заслужава да се чуе какво ще каже.

– Благодаря и на двамата за комплиментите.

Ерик Бейли се бе появил незабелязано в студиото, без двамата мъже да усетят присъствието му. Сега, с лека усмивка, сякаш се наслаждаваше на видимото им неудобство, продължи:

– Ще изчакам отвън, докато сте готови за мен.

Първокласните камери, предназначени да бъдат монтирани около дома на Емили, се намираха в пикапа му. Веднага след телевизионното интервю Ерик Бейли подкара към Спринг Лейк.

Съзнаваше, че трябва да внимава и да не кара прекалено бързо. Гневът, комбиниран с унижението, го тласкаше да натисне педала на газта до ламарината, да задминава безразсъдно, да ужасява онези в колите, които идват насреща му.

Да всява страх – така той отговаряше на всичко, отказано му през този живот; на подигравките; на пренебрежението.