Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Неодобрението в израза му се смекчи и се трансформира. Загриженост ли е това, запита се Емили. Не, не е. Можеше да се закълне, че изглежда разочарован. Но защо?

– Хайде да приключим с обиколката и да идем в "Старата мелница" – предложи тя. – Не знам за теб, но аз съм гладна. И ми омръзна да ям собствените си гозби. – Усмихна се и добави: – Макар да съм превъзходен готвач.

– За да се изкажа, трябва да опитам – подметна Ник Тод и излезе от кухнята, за да я последва по стълбището.

Масата в "Старата мелница" гледаше към малко изкуствено езеро, където величествено плуваха лебеди. Сервитьорката бързо донесе поръчания аперитив – "Блъди Мери" – и менюто.

– Ще изчакаме малко – кимна ѝ Ник.

Откакто преди три месеца прие да работи в юридическата им кантора, Емили бе обядвала в Манхатън три-четири пъти с Тод старши и младши, но никога насаме с Ник.

Първите ѝ впечатления от него бяха смесени. Заедно с бащата, Уолтър Тод, двамата дойдоха в Олбани специално, за да изслушат защитата ѝ на известен политик, убил човек при катастрофа.

Обядва с двамата Тод след като оправдаха клиента ѝ. Уолтър Тод не пестеше похвалите си за начина, по който бе водила делото. Ник се държа по-сдържано – няколкото комплимента, изтръгнати почти насила от баща му, си бяха всъщност чиста формалност. По онова време се питаше дали младият адвокат не се чувства несигурен и не вижда в нея потенциален съперник.

Но така или иначе, откакто тя прие предложението, Ник се държеше сърдечно и възпитано.

Днес той отново излъчваше смесени сигнали. Изглеждаше някак неловко. Дали има отношение към нея, или е личен проблем? Знаеше, че не е женен, но без съмнение си имаше приятелка.

– Ще ми се да можех да чета мислите ти, Емили.

Гласът на Ник наруши унеса ѝ.

Реши да бъде откровена.

– С удоволствие ще споделя какво си мисля. Не ме напуска чувството, че с нещо те смущавам. Предпочитам да сложиш картите на масата. Искаш ли да работя във вашата кантора? Смяташ ли, че съм подходящият човек? Усещам, че има нещо. Какво е то?

– Не се притесняваш да цепиш направо, а? – Ник лапна парче целина и го сдъвка. – Дали искам да си в кантората ли? Напълно. Направо ми се ще да започнеш утре. Което, впрочем, е причината да съм тук.

Остави чашата и ѝ разказа всичко за решението си.

Сподели желанието си да напусне кантората, а Емили смаяна слушаше какви са плановете на Ник. Всъщност бе очаквала да работят рамо до рамо, помисли си тя.

– Къде ще си търсиш работа? – попита го накрая.

– Евентуално в кабинета на министъра на правосъдието. Бих искал да постъпя там. А ако не успея, вероятно ще ме наемат отново в Бостън, където работих като помощник-прокурор. Когато напусках, шефът ми каза, че съм добре дошъл да се върна, не ми ли допадне частната практика. Но предпочитам да остана в Ню Йорк. Както и да е. Няма, предполагам, да те придумам да започнеш работа при нас следващата седмица, а?

– Опасявам се, че не. Баща ти много ли ще се разстрои?

– Постепенно осмисля факта с напускането ми. В момента сигурно прави езически заклинания и гори образа ми. Когато се върна и му докладвам, че няма да се появиш преди 1-ви май, нищо чудно и с теб да постъпи така.

– Е, поне заедно ще ни обесят – усмихна се Емили.

– Точно така. – Ник Тод взе менюто. – Приключихме с деловата част – обяви той. – Какво ще хапнеш?

Беше почти четири часът, когато я остави пред дома ѝ. Изпрати я до верандата и изчака да пъхне ключа.

– Имаш ли добра алармена система? – попита той.

– Напълно. А утре мой стар приятел от Олбани ще ми постави охранителни камери.

Веждите на Ник се стрелнаха нагоре.

– След онзи преследвач в Олбани разбирам защо ги искаш.

Тя отвори вратата. И двамата го видяха едновременно: плик върху пода в антрето.

– Май някой ти е оставил бележка – отбеляза Ник и се наведе да го вдигне.

– Хвани го за крайчето. Може да има отпечатъци.

Емили не разпозна собствения си глас. Едва прошепна думите.

Ник я погледна косо, но се подчини. Докато се изправяше, пликът се отвори и от него изпадна снимка: Емили в черквата по време на възпоменателната служба.

В долния край беше надраскано: "Моли се за себе си."

С нетърпение очаквам всичко, за което съм наясно, че ще се случи по-късно днес.

Много съм доволен, задето промених решението си и адресирах съобщението до Емили Греъм.

Скоро трябва да получи пощата си.