Мери Кларк - Дневникът на един убиец

В трапезарията видя дъбовия шкаф – друга мебел, донесена от Олбани. И шкафът изглеждаше купен именно за тази къща.

Докато чакаше кафето, Емили застана до прозореца и се загледа как полицаите внимателно пресяват пръстта от изкопа. Какви улики ще намерят четири и половина години след смъртта на Марта, зачуди се тя.

А и защо има кучета тази сутрин? Наистина ли очакват да намерят и друг труп тук?

Кафето беше готово. Наля си и се качи горе. Пусна радиото и започна да се облича. Водещата новина бе намереният труп на Марта Лорънс, естествено. Емили трепна – в новините чу и своето име, както и че "новата собственичка на имота, където са открити останките на Марта Лорънс, е далечна племенница на друга млада жена, изчезнала тайнствено преди повече от сто години".

Изключи радиото, защото звънна клетъчният телефон. Beроятно е мама, помисли си тя. Хю и Бет Греъм, родителите ѝ – и двамата педиатри – до вчера бяха на семинар в Калифорния. Очакваше снощи да са се върнали в Чикаго.

Майка ѝ се безпокоеше за покупката на новата ѝ къща в Спринг Лейк. "Няма да ѝ хареса какво ще ѝ кажа – помисли си Емили. – Но няма начин да го избегна."

Случилото се определено разстрои доктор Бет Греъм.

– Господи, Ем, като дете помня, че чувах за Маделин как майка ѝ до края на живота си се надявала един ден детето ѝ да се върне. А сега какво – и друго младо момиче от Спринг Лейк е изчезнало и останките му са открити в имота, така ли? – Без да даде възможност на Емили да отговори, продължи: – Жал ми е за семейството ѝ, но за Бога наистина се молех да си в безопасност там. След като арестуваха преследвача, за пръв път от година започнах да дишам по-леко.

Емили си представяше майка си в кабинета ѝ: седи с идеално изправен гръб зад бюрото, а хубавото ѝ лице е угрижено. "Не бива да се безпокои за мен – помисли си тя. – В момента чакалнята ѝ положително е пълна с бебета."

Родителите ѝ имаха обща медицинска практика. И двамата бяха прехвърлили шестдесетте, но не възнамеряваха да се пенсионират. Още през детските години на Емили майка ѝ често повтаряше на децата си: "Ако искате да сте щастливи една година – спечелете на лотария. Ако искате да сте щастливи цял живот – обичайте работата си."

Родителите ѝ обичаха всичките си малки пациенти.

– Мамо, погледни на нещата от друг ъгъл: така поне семейство Лорънс няма да живеят с неизвестността. А за мен наистина няма защо да се притесняваш.

– Дано да си права – съгласи се майка ѝ неохотно. – Изключено е да са пуснали твоя преследвач на свобода, нали?

– Изключено е – увери я Емили. – Хайде, бягай да се грижиш за бебетата си. Целувки на татко.

Изключи телефона и отново си повтори, че в никакъв случай няма да спомене пред родителите си за човека, който очевидно повтаря маниера на преследвача. Но остана доволна, че все пак съобщи на полицията в Спринг Лейк за снимката, в случай че родителите ѝ отнякъде узнаят за малкото ѝ премеждие.

Облече джинси и пуловер. Искаше ѝ се този ден да протече колкото е възможно според плановете ѝ. Семейство Киернан бяха извадили мебелите от малката спалня до нейната. Помещението беше отлично за кабинет. Бюрото, шкафовете ни книги и папките ѝ вече бяха вътре. Оставаше само да свърже компютъра и факса и да разопакова книгите. Тази сутрин от телефонната компания щяха да дойдат хора, за да уредят телефонните линии – искаше една само за компютъра.

Имаше желание да постави семейни снимки навсякъде из къщата. Докато закопчаваше косите си с шнола, се сети за всички снимки, които преся, преди да се нанесе в апартамента в Манхатън.

Всички снимки с Гари бяха отделени.

Както и онези от колежа, с Барб. Най-добрата ѝ приятелка. Най-вярната ѝ дружка. Емили и Барбара. Където беше едната, там беше и другата.

"Ох – простена Емили мислено, почувствала отново болката в гърдите си. – Той е бившият ми съпруг, тя – някогашната ми най-добра приятелка."

Дали продължават да излизат заедно? Е, Барб си падаше по Гари, но и през ум не бе ѝ минавало, че е взаимно.

След три години вече нямаше никакви съмнения. Болката всъщност е заради предателството, иначе и двамата отдавна бяха загубили способността да я натъжават.

Оправи леглото, опъна чаршафите. Кремавата кувертюра придаваше уютен вид и много подхождаше на пердетата. След време вероятно ще смени шезлонга на терасата с удобни столове, но за момента пасваше на декора и реши да го остави.

Острото иззвъняване на вратата означаваше или телефонни техници, или медии. Погледна през прозореца и с облекчение видя камиона на телефонната компания.