Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Прекалено много беше, разбира се, да се очаква от съдебния лекар да се досети, че Марта и Маделин са умрели по един и същи начин. Марта със затегнат около врата шал, а Маделин – удушена с колосания ленен шлейф, дръпнат от талията ѝ, когато се опитала да побегне.

Тази част от дневника можеше да рецитира наизуст.

Странно е да се отбележи, че без нито един жест от моя страна Маделин разбра, че е допуснала грешка, като е дошла в къщата ми. Нервно приглаждаше с дългите си тънки пръсти полите на роклята си, макар изражението ѝ да остана непроменено.

Наблюдаваше ме, докато заключвах вратата.

– Защо го правиш? – попита тя.

Вероятно е забелязала нещо в очите ми, защото ръката ѝ се стрелна към устата. Видях как мускулите на шията ѝ се напрегнаха, когато се опита да изкрещи. Ала беше така изплашена, че успя само да прошепне: "Моля те!"

Опита се да изтича край мен, за да стигне прозореца, но аз я улових за шлейфа и го размотах. После го взех с две ръце и го обвих около врата ѝ. Именно тогава със забележителна сила тя се опита да ме удари и ритне. Вече не бе като треперещо агънце, а тигрица, бореща се за живота си.

По-късно се изкъпах, преоблякох се и се отбих при родителите ѝ, вече силно разтревожени за нея.

Пепел при пепел. Пръст при пръст.

На първа страница на всички вестници – дори на "Таймс" имаше снимка на Марта. Защо не? Няма начин в новините да не попадне съобщение за намереното тяло на красива млада жена, произхождаща от знатно семейство, живяла в привилегирован квартал. Но още по-достоен да попадне в новините бе фактът, че в найлоновия чувал е намерен безименен пръст с пръстен. Дълбоко се надяваше да се досетят, че именно той е поставил костичката в ръката на Марта.

Ръката ѝ тогава беше все още топла и гъвкава.

Сестри в смъртта, разделени от сто и десет години.

Обявиха, че прокурорът ще даде пресконференция в единадесет. Сега беше единадесет без пет.

Пресегна се, включи телевизора, облегна се и се ухили самодоволно.

Петнадесет минути преди пресконференцията Елиът Осбърн сподели пред най-близките си помощници какво ще съобщи и какво ще премълчи пред журналистите.

Ще ги запознае с резултата от аутопсията – смъртта е причинена от удушаване. Но няма – повтори няма – да им каже, чо оръдието на престъплението е шал, обшит с метални мъниста. Ще ги информира още, че тялото на жертвата е било завито в плътен найлон, който, макар да се разкъсал, е съхранил скелета.

– Ще им споменете ли за костта от безименния пръст, сър? Това би разбунило духовете.

Пийт Уолш, току-що повишен в детектив, беше умен и млад. И нямаше търпение да се представи добре, помисли си Томи Дъгън кисело. С известно удовлетворение чу как шефът сряза Уолш да не го прекъсва, но същевременно му дожаля за почервенялото като цвекло лице на младежа.

Двамата с Осбърн се появиха в участъка на зазоряване. Прегледаха внимателно целия доклад от аутопсията на доктор О'Брайън и обсъдиха всички подробности около случая.

Беше излишно Пийт Уолш да им напомня, че журналистите няма да ги оставят на мира.

Осбърн продължи:

– Ще посоча, че никога не сме очаквали да открием Марта Лорънс жива, както и че не е необичайно останките на жертвата да бъдат заравяни близо до мястото, където е настъпила смъртта.

Прочисти гърло.

– Налага се да спомена и още нещо: поради някаква налудничава и извратена причина Марта Лорънс е заровена близо до други човешки останки и тези останки са отпреди век. Известна е извадената от "Асбъри парк прес" на бял свят забравена история за изчезването на деветнадесетгодишната Маделин Шапли през 1891 г., която те публикуваха преди четири и половина години, тъкмо когато Марта изчезна. Много е вероятно репортерите да стигнат до заключението, че костта от безименния пръст в ръката на Марта е на Маделин Шапли, особено след като останките са в имота, принадлежал някога на семейство Шапли.

– Вярно ли е, че новата собственичка е потомка на този род?

– Да, вярно е.

– Тогава защо не съпоставим нейното ДНК с това от костта?

– Ако госпожица Греъм се съгласи, определено ще го направим. Междувременно снощи прегледахме всички налични доклади, свързани с изчезването на Маделин Шапли; потърсихме също дали няма други случаи на изчезнали жени в Спринг Лейк по онова време.

Хрумна му спонтанно, сети се Дъгън, но така попаднаха на златна мина.

– Проверката показа, че горе-долу по същото време са обявени за изчезнали още две млади жени – продължи Осбърн.