Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Новината за намереното тяло на Марта ги шокира, но за разлика от мнозина, не хукнаха веднага към дома на семейство Лорънс. Рейчъл заяви на съпруга си, че в такъв скръбен момент само най-близките приятели ще са добре дошли. Решителните нотки в гласа ѝ изключваха всякакво обсъждане.

За своите шестдесет и четири години Рейчъл бе привлекателна. Носеше прибрани дългите си до раменете сиви коси. Висока, с величествена осанка, тя излъчваше авторитет. Сивкавосинкавите ѝ очи гледаха строго от гладкото лице, без следа от грим, но с непоколебимо изражение.

Преди три десетилетия Клайтън – тогава стеснителен помощник-декан, някъде към четиридесетте – я ухажваше и влюбено я сравняваше с викинг. "Представям си как стоиш на носа на кораб, въоръжена за битка, а вятърът вее косите ти" – шепнеше той.

Сега наричаше Рейчъл викинг само в мислите си. И съвсем не влагаше гальовност. Клайтън живееше в постоянно напрежение и всячески се стремеше да избягва унищожителния гняв на съпругата си. Когато обаче по някакъв начин все пак го предизвикваше, тя безмилостно му се нахвърляше с язвителен език. Още в началото на брака им той разбра, че Рейчъл нито прощава, нито забравя.

Понеже бяха гостували на семейство Лорънс часове преди Марта да изчезне, Клайтън сметна за уместно да идат на кратко посещение, за да поднесат съболезнования, но мъдро не изрази мнението си на глас. Той мълчаливо изгледа новините в единадесет и остави без отговор хапливите коментари на Рейчъл.

– Тъжно е, разбира се, но така поне онзи досаден детектив ще престане с постоянните си посещения – отбеляза тя.

"Напротив – помисли си Клайтън, – това само ще накара Дъгън да наминава по-често." Едър мъж, с величествена слава, буйни сиви коси и мъдри очи, той още пазеше излъчването на учения, какъвто беше някога.

Преди дванадесет години – петдесет и пет годишен – се пенсионира като ректор на колежа "Енок" – малко, но престижно учебно заведение в Охайо. После с Рейчъл се пренесоха за постоянно в Спринг Лейк. За пръв път видя градчето като момче – дойде да погостува на чичо си, заселил се тук. И през годините многократно го бе посещавал. Намери си и хоби – ентусиазирано изучаваше аналите на това населено място и сега имаше славата на неофициален местен историк.

Рейчъл се включи като доброволка в няколко тукашни благотворителни организации и макар никой да не я харесиаше особено, ѝ се възхищаваха заради организационните ѝ способности и енергията. Даде си труда всички да разберат едно, че съпругът ѝ е бивш ректор на колеж, а самата тя – възпитаница на "Смит".

– Жените в моето семейство – като се започне от баба ми са завършили "Смит" – обясняваше тя.

Така и никога не прости на Клайтън недискретното му увлечение по преподавателка от колежа три години след сватбата им. Доста по-късно прегрешението стана причина да се пенсионира внезапно от "Енок" – място, където тя се наслаждаваше на статута си. Този факт я изпълни с трайно негодувание.

На екрана се появи увеличена снимка на Марта Лорънс, Клайтън Уилкокс усети как дланите му се изпотяват от страх. Сети се за друга жена с дълги руси коси и великолепно тяло. Сега, когато откриха останките на Марта, колко ли задълбочено ще се занимае полицията с историята на хората, присъствали на тържеството онази вечер? Гърлото му така пресъхна, че едва преглътна.

– Марта Лорънс гостувала на баба си и дядо си преди да се върне в колежа – обясняваше говорителката на Си Би Ес Дана Тейлър.

– Дадох ти да държиш шала ми по време на тържеството – напомни му заядливо Рейчъл за хиляден път. – И ти, естествено, успя да го загубиш.

Известната в цялата страна юридическа кантора за защита при наказателни дела "Тод, Скалтън, Клайн и Тод" се намираше на авеню "Саут Парк" в Манхатън. Основателят ѝ Уолтър Тод обичаше да повтаря: "Преди четиридесет и пет години открих кантора за частна практика близо до съда. Никой не търсеше услугите ми. Започнах да се сприятелявам с поръчителите за пускане под гаранция. Допаднах им и те започнаха да ме препоръчват на клиентите си като добър адвокат. И, което бе още по-важно, не взимах скъпо." Другият Тод във фирмата бе синът на Уолтър – Николас – прилича на мен, говори като мен и съвсем скоро ще бъде толкова добър адвокат, колкото съм и аз – обичаше да се хвали Уолтър Тод. – Ник знае как да отърве и дявола от бесилото, кълна се.

Никога не обръщаше внимание на протестите на Ник, който обикновено възразяваше: