Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Видели са Маделин Шапли жива за последен път на верандата в дома ѝ на авеню "Хейс" на 7 септември 1891. Изчезнала е същия ден. Летисия Грег от авеню "Тътъл" е изчезнала на 5 август 1893 г. Според полицейското досие родителите ѝ се опасявали, че е отишла да поплува сама, поради което случаят никога не е бил третиран като съмнителен. Три години по-късно, на 31 март 1896 г., преданата приятелка на Летисия, Елен Суейн, също изчезнала. Видели я да излиза от дома на приятелка около свечеряване.

И именно заради това медиите ще започнат да пищят за повтарящи се отпреди век серийни убийства в Спринг Лейк, помисли си Томи мрачно. Само това липсваше.

Осбърн погледна часовника.

– Остава една минута до единадесет. Хайде да вървим.

Залата за пресконференцията се пукаше по шевовете. На Осбърн задаваха бързи и безмилостни въпроси. Нямаше как да оспори настоятелното твърдение на репортера от "Ню Йорк поуст", че двата скелета в никакъв случай не са на едно и също място по странно съвпадение.

– Съгласен съм – обяви Осбърн. – Костичката от безименния пръст с пръстена е поставена в чувала с останките от тялото на Марта преднамерено.

– Къде точно в чувала? – попита репортерът от Ей Би Си.

– В ръката на Марта.

– Как смятате – дали, докато е копал гроба на Марта, убиецът е попаднал на другите останки случайно, или е избрал мястото именно защото е знаел, че вече е било използвано за гроб? – обади се тихо Ралф Пенза, старши репортер от Ен Би Си.

– Нелепо е да твърдя, че човек, който бърза да зарови жертвата си, за да не го забележат, е в състояние на момента дм реши да постави в предварително приготвен покров случайно попаднала му кост от друга жертва. – Осбърн вдигна фотос. – Това е увеличено копие на снимка на района, направена от въздуха. – Посочи изкопа в задния двор. – Убиецът на Марта е изкопал относително плитък гроб, но тялото можеше да не бъде намерено никога, ако не бе започнал строежът на плувния басейн. Допреди година голямо дърво скриваше напълно тази част от задния двор и тя не се виждаше нито от къщата, нито от улицата.

В отговор на друг въпрос потвърди роднинската връзка на Емили Греъм, новата собственичка на къщата, с първоначалните собственици. Да, ако е съгласна, ще направят ДНК проби, за да се установи дали намерените до Марта останки са на далечната леля на госпожица Греъм.

Зададоха и неизбежния въпрос, както очакваше Томи Дъгън.

– Да не би да намеквате за серийно убийство, свързано с убийство в Спринг Лейк преди сто и десет години?

– Нищо не намеквам.

– Но и Марта Лорънс, и Маделин Шапли са изчезнали на 7 септември. Как ще го обясните?

– Никак.

– Смятате ли, че убиецът на Марта се е преродил? – попита жадно Реба Ашби от "Нашънъл дейли".

Прокурорът свъси вежди.

– В никакъв случай! Други въпроси?

На излизане от залата Осбърн улови погледа на Томи. Разбра, че и двамата мислят едно и също. Смъртта на Марта Лорънс се превърна в пикантна новина, достойна за първа страница. Нямаше начин това да спре, ако не намерят убиеца.

Остатъците от шала, обшит с метални мъниста, беше единствената налична улика, за да започнат разследването.

Шалът и фактът, че убиецът, независимо кой е – засега предполагаха, че е мъж, – е знаел за гроба, изкопан тайно върху терена на имота на семейство Шапли преди повече от сто години.

В девет Емили се събуди от неспокойния сън, в който потъна, след като затвори прозорците, за да се спаси от шумовете в задния двор.

Дългият душ я извади от обзелото я чувство за тежест.

Тялото на изчезналото момиче в задния двор...

Снимката, пъхната под вратата...

Уил Стафорд я предупреди за импулсивната ѝ постъпка при покупката на къщата. "Но аз я исках – помисли си тя, докато стягаше около талията си колана на вишневата роба.

И продължавам да я искам."

Обу чехли и слезе долу да приготви кафе. Още в колежа придоби навика да взима душ, да направи кафе, а после да се облече, докато отпива ароматната напитка. Кълнеше се, че така усеща как частите на мозъка ѝ се пробуждат.

Без дори да погледне навън, знаеше, че денят ще бъде прекрасен. Слънчевите лъчи проникваха през витража на площадката. На минаване край всекидневната спря за миг, за да се възхити на декоративната предпазна решетка на камината, която постави вчера.

"Сигурна съм, че е купена през 1875 г. за къщата в Спринг Лейк" – твърдеше баба ѝ.

Изглежда, наистина тук ѝ е мястото. А и имаше чувството, че принадлежи на това място, помисли си Емили.