Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Емили покани Осбърн и детектив Дъгън във всекидневната. Днес следобед бе решила да размести канапетата, сети се тя, докато двамата я следваха през портала. Искаше да са едно срещу друго до камината. Опита се да преодолее чувството за нереалност, което изведнъж я обхвана.

Дъгън бе извадил бележник.

– Ще ви зададем някои въпроси, госпожице Греъм – обясни Осбърн внимателно. – Откога посещавате Спринг Лейк?

Обяснението, че е пристигнала тук за пръв път преди три месеца и веднага се е впуснала да уговаря покупката на къщата, прозвуча нелепо дори в собствените ѝ уши.

– Никога преди не сте идвали тук и сте купили тази къща имнулсивно, така ли?

В тона на Осбърн определено се долавяше недоумение.

Емили забеляза замисленото изражение в очите на Дъгън. Внимателно подбра думите си.

– Дойдох в Спринг Лейк, защото открай време проявявам любопитство към мястото. Родът ми е построил този дом през 1875 г., но през 1891, след като по-голямата дъщеря – Маделин – изчезнала, са го продали. Прегледах градския архив – исках да разбера къде точно се е намирала къщата. Тогава открих, че е обявена за продан. Разгледах я, веднага я харесах и я купих. Не мога да ви кажа нищо повече.

Не успя да си обясни смаяното изражение на двамата мъже.

– Дори не си дадох сметка, че това е къщата на семейство Шапли – промърмори Осбърн. – Очакваме останките да се окажат на млада жена, изчезнала преди повече от четири години, докато била на гости при баба си в Спринг Лейк.

Леко махна към Дъгън – знак, че сега не е подходящият момент да споменават откритите кости и на друг човек.

Емили усети как кръвта се оттегля от лицето ѝ.

– Млада жена е изчезнала преди повече от четири години и е била заровена тук! – прошепна тя. – Господи, как е възможно?

– Днес е тъжен ден за всички обитатели на квартала. – Осбърн се изправи. – Ще се наложи, опасявам се, да държим мястото под контрол, докато приключим работата си. После може да продължите с изкопа за плувния басейн.

Няма да има такъв, помисли си Емили.

– Вероятно доста хора от медиите ще започнат да се навъртат. Доколкото сме в състояние, ще се постараем да не ви безпокоят – увери я Осбърн. – Не е изключено да се наложи отново да разговаряме с вас.

Докато отиваха към вратата, звънецът иззвъня настойчиво.

Камионът с мебелите от Олбани беше пристигнал.

За обитателите на Спринг Лейк денят започна както обикновено. Повечето от работещите се събраха на гарата, за да стигнат след час и половина до службите си в Ню Йорк. Други паркираха до морската гара в съседство и хванаха кометата, която щеше да ги отведе до кея в подножието на Световния финансов център.

Там, под зоркия поглед на Статуята на свободата, се отправяха към офисите си. Едни работеха във финансовата сфера – брокери на борсата или ръководеха комисионни фирми; други бяха адвокати или банкери.

В Спринг Лейк сутринта течеше спокойно: децата изпълваха класните стаи; добре уредените магазини по старомодното Трето авеню отваряха. Едно от предпочитаните места за обяд бе кафене "Систърс". Брокери водеха потенциални клиенти да оглеждат предлаганите в момента имоти и обясняваха, че дори при растящите цени къща в района е отлично попадение.

Изчезването на Марта Лорънс преди четири години и половина бе висяло като тежък покров върху съзнанието на всички обитатели, но с изключение на това ужасно събитие в градчето на практика нямаше сериозна престъпност.

А сега, през този ветровит първи ден на пролетта, усещането за спокойствие тук бе изцяло разтърсено.

Из градчето плъзна новината за полицейската активност около авеню "Хейс". Бързо я последва мълвата за откритите човешки кости. Багеристът се обади по мобилния си телефон на съпругата си.

– Чух какво каза лекарят от съдебна медицина. По костите съдел, че било тяло на млад човек – прошепна той. – Там долу има и още нещо, но засега не казват какво е.

Жена му се захвана да върти на всичките си приятелки. Една от тях, сътрудничка на телевизионната компания Си Би Ес, се обади веднага да съобщи какво е чула. Тутакси изпратиха хеликоптер с екип, за да отрази събитието.

Всички бяха убедени, че жертвата ще се окаже Марта Лорънс. Един по един в дома на семейство Лорънс започнаха да се събират стари приятели. Някой се нагърби със задачата да уведоми родителите на Марта във Филаделфия.

Още преди да получат официално потвърждение, Джордж и Аманда Лорънс отмениха пътуването до по-голямата им дъщеря в Бернардсвил, Ню Джърси, където щяха да идат заради новородената внучка. Вместо това с натежали от лоши предчувствия сърца, се отправиха към Спринг Лейк.