Харлан Коубън - Клопка

Но после, понеже бе капризен и неконтролируем, бог бе взел при себе си дъщерята на Франк.

Зад жълтата лента се бяха насъбрали хора, ала не много. Те поглеждаха набързо и отминаваха.

— Свърши ли, Франк?

Беше патоанатомът. Франк кимна с глава.

— Цялата е твоя.

Неговото момиченце Кейси. Седемнайсетгодишна. Толкова сладка, умна и любвеобилна. Старите хора казват, че има усмивки, които озаряват всичко наоколо. Усмивката на Кейси бе такава. Тя можеше да озари и най-гъстата тъма. Кейси никога не бе обидила или наранила някого. Нито веднъж в живота си. Никога не бе употребявала наркотици, никога не бе проституирала, нито бе вършила нещо нередно. Междувременно наркоманите и проститутките продължаваха да се скитат наоколо като диви животни, а Кейси умря.

Франк не разбираше тази несправедливост.

Кейси бе на шестнайсет, когато установиха диагнозата й — сарком на Юинг. Рак на костите. Туморите започваха от таза и се разпространяваха по цялото й тяло. Неговото малко момиченце умираше мъчително. Пред очите му. Франк седеше до леглото й със сухи очи и здраво стискаше слабата й ръка, за да не полудее. Виждаше белезите от инвазивната хирургия и хлътналите в орбитите очи на бавната смърт. Усещаше трескавата топлина на тялото й по време на кризите. Спомни си, че като дете Кейси сънуваше много лоши сънища, че често пропълзяваше трепереща в тяхното легло и се мушваше между него и Мария, че бълнуваше в съня си, хвърляше се и се обръщаше на различни страни, ала щом определиха диагнозата й, всичко това свърши. Може би нощният ужас бе отстъпил място на дневния. Така или иначе сънят на Кейси стана тих, нощите — спокойни, сякаш бе започнала да се готви за смъртта.

Той се молеше, ала напразно. Чувстваше се безпомощен. Един бог знаеше какво щеше да стане. Нали той има план? Ако наистина вярваш, че той знае всичко и е всесилен, нима очакваш ти и твоите жалки молби да го накарат да промени своите велики планове? Тремънт бе сигурен, че така не става. Запозна се с още едно семейство, което се молеше за сина си в болницата. Същото заболяване. Синът им почина. Другият им син отиде в Ирак и там загина. Как може човек, видял подобно нещо, да вярва, че молитвите помагат? Не можеше да си отговори на въпроса.

Между другото улиците тук са претъпкани с безполезни хора. Те живеят, а Кейси умира. Така е, момичетата от добри семейства, момичетата като Хейли Макуейд и Кейси Тремънт, момичетата, които се радват на обич и имат перспективи пред себе си, които водят истински живот, които не пропиляват възможностите си, са по-важни от другите. Такава е истината. Но никой не искаше да я изрече. Послушните подлизурковци ще ви кажат, че мъртвата проститутка в пластмасовата торба заслужава същото внимание като Хейли Макуейд или като Кейси Тремънт. Ала всички знаем, че това са глупости. И ние бръщолевим подобни безсмислици. Ала знаем истината. Изричаме лъжа. Но знаем, че казаното от нас е лъжа.

Нека престанем да се преструваме! Възможно е да посветят на мъртвата проститутка два параграфа на страница 12 в „Звездният тефтер“ и читателите ще цъкат с език, когато се запознават с живота й. Националната телевизия отдели часове за Хейли Макуейд. Значи знаем, че е така, нали? Защо тогава просто не го признаем?

Момичетата като Хейли Макуейд означават за света много повече от проститутките.

Какво лошо има в това? Нали е истина? Не твърдим, че мъртвата проститутка не е от значение. Но Хейли е по-значима от нея. И тук не става дума за раса или за нещо подобно, за което хората се хващат. Наречете ме тесногръд фанатик, така ще ви е по-лесно. Но и това са глупости. Бели, черни, азиатци, латиноамериканци и т.н., цветът няма никакво значение — второстепенното си е второстепенно. Всички го разбират, дори онези, които се боят да го изрекат на глас.

Както ставаше твърде често напоследък, Франк си помисли за майката на Хейли Макуейд Марша и за съсипания й баща Тед. Бяха откарали мъртвата проститутка. Може би някой щеше да попита за нея, но в девет от десет случая никой не се интересуваше. Родителите й, ако изобщо ги познаваше, сигурно отдавна се бяха отрекли от нея. Докато Марша и Тед продължаваха да чакат, да треперят и да се надяват. Да, това имаше значение. Може би тъкмо това бе разликата между мъртвите проститутки и момичетата като Хейли Макуейд. Не цветът на кожата, нито богатството имаха значение, а хората, които те обичат, семейството, което щеше да бъде съкрушено, майките и бащите, които никога повече нямаше да бъдат същите.