Харлан Коубън - Клопка

Последва сливане — една от постоянните операции в началото на деветдесетте години на миналия век, предпочитани от Уолстрийт и обожавани от хора като Фил Търнбол, защото фондовите книжа се повишаваха с няколко пункта, проклети да са. Неочаквано баща й се оказа излишен и трябваше да си ходи. И така, за първи път в живота си той остана без работа. На следващия ден седна да пише автобиографии на кухненската маса. В онзи ден лицето му много напомняше това на Фил Търнбол, което сега бе пред очите й.

— Не те ли е яд? — бе попитала баща си тя.

— Ядът е загуба на време. — И баща й напъха още едно писмо в плика. Вдигна глава към нея. — Искаш ли един съвет, или си вече твърде голяма, за да те съветват?

— Никога няма да порасна достатъчно — бе отвърнала Уенди.

— Работи за себе си. Това е единственият работодател, на когото можеш да имаш доверие.

Той така и не получи възможност да работи за себе си. Не си намери друга работа. Две години по-късно почина от сърдечен удар на петдесет и осем годишна възраст върху същата тази кухненска маса, докато подготвяше пликовете за изпращане.

— Не искаш ли да помогнеш? — попита Уенди.

— За какво? Дан е мъртъв.

Фил Търнбол протегна ръка към дръжката на вратата.

Уенди я хвана.

— Отговори ми на още един въпрос, преди да си тръгнеш: защо мислиш, че Дан е бил несправедливо обвинен?

Той се замисли и отговори:

— Според мен, когато такова нещо се случи с теб, усещаш нещо.

— Не те разбирам.

— Не се притеснявай. Не е важно.

— Какво ти се е случило, Фил? Пропуснах ли нещо?

Той се усмихна едва-едва, ала усмивката му не беше весела.

— Без коментар, Уенди.

Той улови дръжката на вратата.

— Но…

— Не сега — каза той и отвори вратата. — В момента имам нужда от разходка, искам да си спомня за стария си приятел. Дан заслужава поне това.

Фил Търнбол излезе от колата, оправи сакото си и се отправи на север, далече от нея, далече от приятелите си в „Старбъкс“.

Още една мъртва курва.

Следовател Франк Тремънт от полицейското управление в Есекс хвана панталоните си за колана и ги повдигна да не паднат, погледна надолу към момичето и въздъхна. Все едно и също, едно и също. Нюарк, Южен Уорд, недалече от „Бет Израел Хоспитал“, но всъщност на огромно разстояние от нея — цял един живот. Франк долавяше миризмата на гниене във въздуха, но тя не идваше само от трупа. Винаги ставаше така. Никой не чистеше на това място. Не се и опитваше. Те просто лениво се къпеха в миризмата на гниене.

И ето ти още една мъртва курва.

Бяха задържали сводника й. Курвата го бе „отрязала“, или както го наричат там, и той трябваше да й покаже какъв голям мъж е, затова й бе клъцнал гърлото. Когато го заловиха, ножът беше още у него. Умно момче, същински гений. На Франк му отне близо шест секунди, за да изтръгне признанията му. Трябваше само да каже: „Чухме, че не ти стискало да нараниш жена“. Това бе достатъчно за Гениалния Сутеньор, за да „докаже мъжествеността си“.

Той се взираше в трупа на момичето, което бе вероятно на петнайсет години, възможно бе дори да е на трийсет, трудно му беше да определи възрастта в това й състояние — разплута в мръсотията на улицата, сред смачкани празни кутии от сода и бира в опаковки на „Макдоналдс“. Франк си спомни последното си разследване. Нямаше успех с онзи случай. Бе претърпял пълно фиаско. Франк беше разчел погрешно уликите и всичко се бе объркало. Това можеше да доведе до още смъртни случаи, ала от такива мисли просто нямаше нужда. Беше провалил всичко и в резултат бе изгубил работата си. Наложи се да напусне по настояване на районния прокурор и главния следовател. Тръгнаха процедури по пенсионирането му.

А после му се падна случаят с изчезналото момиче Хейли Макуейд.

Той бе отишъл при шефовете си и ги бе помолил да остане на работа, докато се реши казусът. Началниците му проявиха разбиране. Но това бе преди три месеца. Франк работеше усърдно по издирването на гимназистката. Бяха включени и други професионалисти — федералните, полицаи, специалисти в интернет, в проследяването и изработването на профили, участваха всички и всеки, който би могъл да е от полза. Той не се нуждаеше от слава, единственият му стремеж беше да открие момичето.

Ала работата се закучи.

Той погледна надолу към мъртвата проститутка. Ето какво получаваше в излишък на този пост. Бе срещал и проститутки, пропилели живота си, убити с удар в главата, пребити с камъни, захвърлени мъртви по пътищата, а впоследствие се оказваше, че те имат бог знае колко деца от бог знае колко различни бащи, и всичко това се превръщаше в огромна загуба за човечеството. Повечето от жертвите бяха се плъзгали по повърхността, бездарно бяха разбърквали картите на жалкия си живот, без да оставят ни най-малка следа в развитието на обществото, и ако някой ги забележеше, това бе винаги по неприятен повод. Ала по-голямата част от тях оцеляваха. Полза от тях — никаква, но бог им даваше възможност да оцелеят, а понякога и да просъществуват до преклонна възраст.