Харлан Коубън - Клопка

Ето защо Франк нямаше да напусне, докато не разбере какво се бе случило с Хейли Макуейд.

Отново си помисли за Кейси, помъчи се да извика образа на щастливото момиче в съзнанието си, момиченцето, което предпочиташе аквариумите пред зоологическите градини и харесваше синия цвят повече от розовия. Ала колкото и да беше жестоко, образът й бе избледнял, той вече трудно го извикваше в паметта си и сега си спомни как с всеки изминал ден в болничното си легло Кейси ставаше все по-дребна, спомни си начина, по който тя прокарваше пръсти в косата си и в ръката й оставаха цели кичури, как поглеждаше космите, останали в ръката й, и се разплакваше, а баща й седеше до нея безпомощен и безсилен.

Съдебният лекар свърши с огледа на мъртвата проститутка. Двама мъже вдигнаха трупа и го хвърлиха на носилката като чувал с картофи.

— Колко лесно! — рече Франк.

Едно от момчетата се обърна към него.

— Няма да я заболи.

— Вършете си работата.

Щом откараха трупа, Франк усети, че мобилният му телефон завибрира.

Замига, за да отпъди влагата в очите си, и натисна бутона.

— Тремънт е.

— Франк?

Беше Мики Уокър, шериф в Съсекс. Голямо чернокожо момче, което навремето работеше в Нюарк заедно с Франк. Страхотен чешит и добър детектив. Един от любимците на Франк. Участъкът на Уокър се занимаваше с делото за убийството на изнасилвача на деца — очевидно някой от родителите бе решил педофилския проблем със собственото си оръжие. Франк мислеше, че това е дяволски добър изход от положението, но беше сигурен, че Уокър щеше да направи и невъзможното, за да открие убиеца.

— Да, Мики, аз съм.

— Нали знаеш „Луксозните петзвездни апартаменти на Фреди“?

— Горещите чаршафи на „Уилямс стрийт“?

— Същите. Искам веднага да дойдеш тук.

Тремънт усети адреналина в кръвта си. Взе слушалката в другата си ръка.

— Защо, какво е станало?

— Открих нещо в стаята на Мърсър — отвърна Уокър със сив и безличен глас. — Мисля, че е на Хейли Макуейд.

Когато Уенди се прибра, завари Попе в кухнята да прави бъркани яйца.

— Къде е Чарли?

— Още спи.

— Един следобед е.

Попе погледна часовника.

— Аха. Гладна ли си?

— Не. Къде ходихте снощи, момчета?

Попе, който боравеше с тигана като професионален готвач, повдигна едната си вежда.

— Обещал си да пазиш тайна ли?

— Нещо такова — отвърна Попе. — Е, къде беше ти?

— Сутринта прекарах известно време в Клуба на бащите.

— Ще ми разкажеш ли по-подробно?

Тя му разказа.

— Тъжно — каза той.

— И малко егоистично.

Попе сви рамене.

— Когато мъжът не е вече способен да изхранва семейството си, все едно са му отрязали топките. Не се чувства пълноценен. А това е тъжно. Да загубиш работата си е разтърсващо както за работниците, така и за юпитата. Може би дори е по-трагично за юпитата. Обществото ги е научило да се разграничават ясно по вида работа, която вършат.

— А те вече не работят, нали?

— Така е.

— Може би отговорът не е в това да си намерят друга работа — предположи Уенди. — Може би трябва да се открият нови начини, по които хората да се разграничават.

Попе кимна с глава.

— Много дълбокомислено!

— И лицемерно?

— Добре казано — забеляза Попе, докато поръсваше яйцата в тигана с настъргано сирене. — Но ако не може да си лицемерна с мен, с кого тогава?

Уенди се усмихна.

— С никого, Попе.

Той изключи котлона на печката.

— Сигурна ли си, че не искаш от „Закуската на Попе“? Това е моят шедьовър. При това направих две порции.

— Да, добре.

Двамата седнаха да се нахранят. Тя продължи да му разказва за Фил Търнбол и Клуба на бащите, като мимоходом му спомена за усещането си, че Фил премълчава нещо. Към края на разговора се появи Чарли в развлечени боксерки, огромна бяла тениска и ужасно разчорлена коса. Уенди се замисли колко много е заприличал на мъж, когато Чарли започна да се чеше и да се пляска по непокритите места на тялото си.

— Добре ли си? — попита го тя.

— Целият съм изпохапан от буболечки — обясни Чарли.

Уенди извъртя очи и тръгна нагоре по стълбите към другия компютър. Потърси в „Гугъл“ името на Фил Търнбол. Резултатите бяха недостатъчни. Политически дарения. Имаше и групова снимка с Фил и жена му Шери, хубавичко русо миньонче, направена на благотворителна дегустация на вина преди две години. Пишеше, че Фил Търнбол работи във фирма за ценни книжа, която се казва „Бари Брадърс Тръст“. С надеждата, че не са променили паролата, Уенди щракна върху базата данни, използвана от телевизията, в която работеше. Да, като че ли всичко бе достъпно в наши дни, но не съвсем. Все още се налагаше да си платиш, за да получиш стоката.