Харлан Коубън - Клопка

— О, не…

Тонът му го накара да потръпне.

— Какво?

— Боже мой…

Уокър побърза да се върна в стаята.

— Какво има? Какво е станало?

Стантън държеше телефона в ръка. Беше пребледнял. Взираше се в образа на екранчето. Уокър виждаше телефона в светлорозовия калъф.

Това беше айфон. Той имаше същия модел.

— Какво?

Екранът на айфона потъмня. Стантън не каза нищо. Вдигна го нагоре и натисна бутона. Екранът светна. Уокър направи крачка напред и погледна.

Сърцето му се сви.

На осветения екран на айфона видя семейна снимка. Направена по време на ваканцията. Четирима души — три деца и един възрастен — радостно се смееха. В центъра на снимката се виждаше Мики Маус. Вдясно от него, усмихната най-широко от всички, бе изчезналото момиче Хейли Макуейд.

Уенди отиде в дома на съквартиранта на Мърсър от колежа — Фил Търнбол. След като завършил „Принстън“, Търнбол се качил на експресния влак право за Уолстрийт и големите финанси. Сега живееше в изисканата част на Енгълууд.

Когато по телевизията се излъчи епизодът с Дан от поредицата „Клопка“, тя се бе опитала да се свърже с Търнбол. Но той бе отказал всякакви изяви. И тя го бе оставила. Може би сега, когато Мърсър е мъртъв, Фил Търнбол ще е по-сговорчив, кой знае?

Госпожа Търнбол — Уенди не чу първото й име — вдигна слушалката. Уенди обясни коя е.

— Знам, че съпругът ви ми отказа веднъж, но, повярвайте, този път непременно ще иска да чуе онова, което имам да му съобщя.

— В момента го няма.

— Как мога да се свържа с него?

Тя се двоумеше.

— Много е важно, госпожо Търнбол.

— Той е на среща.

— В офиса си в Манхатън ли? Имам адреса му от старите си записки…

— „Старбъкс“.

— Извинете?

— Срещата. Не е каквото си мислите. В „Старбъкс“ е.

Уенди намери място за паркиране пред „Баумгарт“ — ресторант, който често бе посещавала — и се отправи към кафене „Старбъкс“, от което я деляха четири големи магазина. Госпожа Търнбол й бе обяснила, че поради икономическата криза Фил бе спрял да работи. Срещата му, тази, на която беше в момента, всъщност представляваше сбирка на бивши високопоставени служители — групата бе основана от Фил и се наричаше Клуб на бащите. Госпожа Търнбол й бе казала, че клубът е способ, чрез който тези внезапно останали без работа мъже да „се справят, като се обединят по време на тежките изпитания“, ала без да ще, Уенди долови саркастични нотки в гласа й. А може би това бе отклик на собствените й мисли? Докато се наслаждаваха на петдоларовата си чаша кафе, групата кръвопийци, високоплатени и високопоставени юпита 8 8 Юпи (от англ. Yuppie) — стабилна, разчитаща единствено на себе си, финансово обезпечена личност. — Б.пр. се оплакваха от състоянието на икономиката, която самите те бяха сринали, защото я бяха смукали като истински паразити.

Абе време да минава.

Тя влезе в „Старбъкс“ и откри Фил Търнбол в десния ъгъл на кафенето. Носеше току-що изгладен делови костюм и се бе сгушил на една маса заедно с още трима мъже. Единият бе облечен в бял екип за тенис и въртеше в ръце ракетата си, сякаш чакаше сервиса на Федерер. Другият бе с бебешко кенгуру през раменете, в което имаше… бебе. Той леко се полюшваше насам-натам, несъмнено за да бави бебето и да го накара да мълчи. Четвъртият на масата, онзи, когото останалите внимателно слушаха, бе нахлузил доста широка за главата си бейзболна шапка, чиято козирка бе леко вдигната нагоре и извита надясно.

— Не ви ли харесва? — питаше Шапко Килнат.

Тя се приближи и видя, че Шапко Килнат прилича на Джей Зед 9 9 Шон Кори Картър (род. 1969), известен повече с артистичния си псевдоним Джей Зед, е американски рапър и бизнесмен. — Б.пр. — ако Джей Зед внезапно се състари с десет години, но без да се развие — че той бе просто едно бледолико копеле, което се мъчи да изглежда като Джей Зед.

— Не, не, Флай, не ме разбирай погрешно — възрази онзи в белия екип. — Имаш основание. Напълно.

Уенди се намръщи. Основание ли?

— Но — и това е само предположение, аз не мисля, че действа. Ами люшкащите се палета и всичко останало?

— Хм. Твърде живописно?

— Може би.

— Защото трябва да съм там, разбираш ли какво казвам? Довечера в Бленд. „Микрофонът е ваш.“ Трябва. Не може да стане просто така.

— Чувам те, Флай, добре те чувам. Довечера ще успееш, не се тревожи. Но огърлица? — Тенис Бели разпери ръце. — Просто не пасва на тематиката. Трябва ти друга препоръка. Кучетата не носят огърлици, прав ли съм?