Харлан Коубън - Клопка

— Леле! Грейсън е съобразил да отиде на стрелбището, за да компрометира резултатите от пробата ви?

— Той е пенсиониран федерален съдия. Знае какво прави. Помислете си. Носел е маска — скиорски очила, отървал се е от трупа, изхвърлил е оръжието, замърсил е пробата за остатъци от барут по ръцете и е наел Хестър Кримстийн. Разбирате ли какво имам насреща си?

— Разбирам.

— Знаем, че Грейсън е изхвърлил трупа някъде по пътя, но оттогава са изминали часове, а по пътя има много пустеещи места.

— И не разполагате с достатъчно хора, за да ги претърсят?

— Както казах, не става въпрос за изчезнало момиче. Говорим за трупа на педофил. И ако Грейсън си е направил добре сметката — а досега всичко говори в полза на това — той може да е изкопал гроба още преди да убие Мърсър. Възможно е никога да не го открием.

Уенди извърна поглед и поклати глава.

— Какво?

— Била съм му подръка. Грейсън се опита да ме привлече на своя страна. Когато не успя, просто ме е проследил и така е стигнал право при Мърсър.

— Вие не сте виновна.

— Това няма никакво значение. Не обичам да ме използват.

Уокър мълчеше.

— Много глупав завършек — забеляза Уенди.

— Някои биха казали, че е доста чист.

— Как така?

— Педофилът е избегнал съдебната ни система, но не и справедливостта. Звучи почти като библейска истина.

Уенди поклати глава.

— Някъде нещо не е наред.

— В коя част?

Тя запази отговора за себе си. Но той гласеше: във всичко. Сякаш бившата жена на Мърсър бе права. Сякаш нещо важно в цялата история бе понамирисвало от самото начало. Сякаш още тогава тя е трябвало да послуша женската си интуиция, усета си или каквото го наричат там.

Внезапно се почувства така, сякаш е помогнала на някого да убие невинен човек.

— Намерете го — промълви Уенди. — Какъвто и да е Мърсър, дължите му го.

— Ще се опитам. Но разберете, този казус никога няма да е приоритетен.

Ала Уокър допускаше трагична грешка.

Уенди нямаше да научи за ужасяващата находка до сутринта, когато събитието се превърна в гвоздея на новините по всички медии. Попе и Чарли още спяха, а в ушите й звучаха думите на Джена за „Принстън“, така че Уенди реши да започне свое лично разследване. Първо: да проучи Фил Търнбул, съквартиранта на Дан Мърсър в колежа. Време е, реши тя, да се поровя сериозно в миналото на Дан. Съквартирантът му й се стори добро начало.

Но в мига, в който Уенди влезе в кафенето „Старбъкс“ в Енгълууд, щата Ню Джърси, двама служители на закона в област Съсекс — Уокър и младият му заместник Том Стантън, се намираха на стотина километра от нея, в Нюарк, и търсеха стая 204 в съмнителен хотел с името „Луксозните петзвездни апартаменти на Фреди“. Развъдник на бълхи. Фреди сигурно е имал развито чувство за хумор, каза си Уокър, защото хотелът не бе нито едно от трите — нито луксозен, нито петзвезден, да не говорим, че в него нямаше нито един апартамент.

Уокър бе работил усърдно в опитите си да проучи подробно живота на Дан Мърсър през последните две седмици. Добра се до съвсем малко факти. Дан Мърсър се бе обадил от мобилния си телефон само на трима души: на адвоката си Флеър Хикъри, на бившата си съпруга Джена Уилър, а предишния ден бе позвънил на репортерката Уенди Тайнс. Флеър не бе попитал клиента си къде е отседнал — колкото по-малко знае, толкова по-добре. Джена не знаеше къде е. Уенди, да, дотогава тя не е била в контакт с него.

Но следите му лесно можеха да се открият. Дан Мърсър се е криел, така е, но според адвоката му и бившата му жена той е бягал не от служителите на закона, а от „свръхзагрижени“ граждани и квазибдителни очи. Никой не желаеше да има злодей за съсед. И той се местеше от хотел на хотел, като обикновено плащаше в брой от парите, които бе изтеглил от близкия банкомат. Поради висящото си дело Мърсър не можеше да напусне щата.

Шейсет дни по-рано той се бе регистрирал в „Мотел 6“ в Уайлдууд. Оттогава бе останал за три дни в „Корт Менър Ин“ във Форт Лий, после във „Феър Мотел“ в Рамзи и за последно Мърсър бе отседнал в „Луксозните петзвездни апартаменти на Фреди“ в центъра на Нюарк, стая 204.

Прозорецът му гледаше към приют с прякор „Пристана“ (като „Последният пристан“), където Дан Мърсър бе работил някога. Интересно място, където да завършиш живота си. Управителят не бе виждал Мърсър през последните два дни, но пък, както обясни той, клиентите отсядали там не за да бъдат забелязвани.

— Да видим какво можем да открием — предложи Уокър.