Харлан Коубън - Клопка

— Не ме разбирайте погрешно, но това е смешно.

— Радвам се, че се забавлявате.

— Забавно ми е. Наистина. Този арест е смехотворен.

— Вашият клиент не е под арест — отвърна Уокър. — Просто си бъбрехме.

— Водехте най-обикновен разговор, така ли? Колко хубаво! И въпреки това издадохте заповед за обиск на дома и колата му, така ли е?

— Така е.

Хестър кимна с глава.

— Добре, супер. Ето, преди да сме започнали — и тя му подаде лист хартия и писалка през масата.

— Какво е това? — попита Уокър.

— Бих искала да запишете имената си, званията, адресите на полицейските участъци, където работите, домашните си адреси, телефонните си номера, както и всичко онова, което би ми било от полза, за да ви се доставят призовките, с които ще ви призовем в съдебната зала, за да отговаряте за неправомерния арест.

— Вече ви казах. Никой не е арестуван.

— А пък аз ви го заявих съвсем ясно: и все пак сте издали заповед за обиск.

— Мисля, че клиентът ви иска да даде показания.

— Така ли?

— Разполагаме със свидетел, който е видял клиента ви да екзекутира човек — каза Уокър.

Ед Грейсън отвори уста, ала Хестър Кримстийн постави ръка върху неговата и го накара да замълчи.

— Не казвай нищо.

— Надежден свидетел.

— И вашият надежден свидетел е видял моя клиент да екзекутира — каква впечатляваща дума! — не да убива или да застрелва, а да екзекутира човек?

— Точно така.

Хестър се усмихна мило.

— В такъв случай, имате ли нещо против да направим още една стъпка, шерифе?

— Още една стъпка?

— Да. Първо, кой е този човек? Кой е жертвата на тази екзекуция?

— Дан Мърсър.

— Педофилът?

— Няма значение кой или какъв е бил. При това обвиненията срещу него бяха свалени.

— Е, последното е истина. Вашето управление провали делото. Но няма значение. Стъпка по стъпка. Първата: твърдите, че Дан Мърсър е бил екзекутиран.

— Правилно.

— Втора стъпка: къде е трупът?

Мълчание.

— Имаш проблеми с ушите ли, великане? Трупът. Искам собствена медицинска експертиза.

— Не хитрувай, Хестър. Знаеш, че още не е открит.

— Не е открит ли? — Хестър се престори на шокирана. — Е, тогава може би ще ми кажете какви доказателства имате за смъртта на Дан Мърсър? Почакайте, няма значение. Малко като че ли избързвам. Нямате труп, права ли съм?

— Още нямаме.

— Добре, чудесно. Следващата стъпка. Вие твърдите, че Дан Мърсър е бил екзекутиран, въпреки че не разполагате с трупа му?

— Да.

— Предполагам, че е използвано някакво оръжие? Може ли да го изследваме, моля?

Отново мълчание.

Хестър вдигна ръка към ухото си.

— Ало?

— Още не сме го намерили — отвърна Уокър.

— И оръжието ли липсва?

— Липсва.

— Няма труп, няма оръжие. — Хестър разпери ръце встрани и се ухили. — Сега разбрахте ли какво имам предвид, като ви казвам, че това е смехотворно?

— Надявахме се, че клиентът ви ще даде показания.

— На каква тема? Слънчевата енергия и нейната роля в двайсет и първи век? Чакайте, има още. Споменахме за трупа и за оръжието. Не пропускаме ли нещо? Ами да! Свидетеля.

Мълчание.

— Вашият свидетел е видял как моят клиент екзекутира Дан Мърсър, така ли е?

— Така.

— Видял ли го е в лице?

Друга пауза.

Хестър отново постави ръка на ухото си.

— Хайде, великане. Кажи.

— Носел е маска.

— Извинете?

— Носел е маска.

— И маската е скривала лицето му?

— Така каза, да.

— Но все пак е идентифицирал клиента ми — как?

— По часовника му.

— По часовника ли?

Уокър се прокашля.

— Както и по ръста и конструкцията на тялото му.

— Метър и осемдесет. О, и този тъй рядко срещан „Таймекс“. Знаете ли защо престанах да се усмихвам, шериф Уокър?

— Сигурен съм, че ще ни кажете.

— Престанах да се усмихвам, защото така е много по-лесно. Знаете ли колко получавам на час? За тези пари заслужавам нещо повече. Това е просто обидно. Все едно да уцелиш неподвижна мишена. Не искам да знам с какво не разполагате. Държа да чуя с какво разполагате.

Тя чакаше. Досега Уокър й бе казал само онова, което те вече знаеха. Това бе единствената причина, поради която Кримстийн бе още тук. Искаше да разбере какво имаха налице.

— Надяваме се, че клиентът ви ще направи изявление — повтори Уокър.

— Няма, ако разполагате само с това.

— Не е така.

Пауза.

— Искате барабаните да бият, за да ни го съобщите ли? — попита Хестър.

— Имаме и веществени доказателства, които свързват клиента ви и с Дан Мърсър, и със сцената на местопрестъплението.