Харлан Коубън - Клопка

Беше я видяла за първи път на сутринта след излъчването на епизода с Дан. Бе отишла в дома на Уилър, бе седнала на жълтия диван с яркосините цветя и се бе заслушала в думите на Джена, която защитаваше бившия си съпруг на висок глас, каквото и да й струваше това. Хората в този град — Джена живееше на по-малко от пет километра от дома на Уенди, а Чарли и дъщерята на Джена посещаваха едно и също училище — бяха разтърсени до дъното на душата си от станалото. Дан Мърсър бе прекарал известно време в дома на Уилър. Дори бе гледал децата на Джена от втория й съпруг. Как може, чудеха се съседите, една грижовна майка да пуска това чудовище в семейството си и как е възможно да го защитава сега, когато истината бе станала толкова очевидна?

— Вече знаеш — каза Уенди.

Джена кимна.

— Аз съм най-близкият му човек.

Двете жени стояха на малката веранда.

— Не знам какво да кажа, Джена.

— Била си там?

— Да.

— Ти ли го вкара в клопката?

— Моля?

— Добре ме чу.

— Не, Джена, не съм аз.

— Защо тогава си била там?

— Дан ме повика. Каза, че иска да се срещнем.

Джена не й повярва.

— С теб?

— Каза ми, че има нови доказателства за невинността си.

— Но съдията прекрати делото.

— Знам.

— Тогава защо…? — Джена замълча. — Какви бяха тези нови доказателства?

Уенди сви рамене, сякаш това обясняваше всичко, и може би имаше право. Слънцето беше залязло. Вечерта беше топла, но подухваше слаб ветрец.

— Имам още въпроси — каза Джена.

— В такъв случай няма ли да влезеш вътре?

Причините, поради които Уенди покани Джена в дома си, не бяха изцяло алтруистични. След като първоначалният шок от станалото пред очите й убийство бе отминал, на преден план излизаше репортерът в нея.

— Искаш ли чай или нещо друго?

Джена отхвърли предложението й.

— Все още не разбирам какво стана.

Уенди й разказа. Започна с телефонното обаждане на Дан и свърши с връщането си в караваната с шериф Уокър. Не се разпростря върху посещението на Ед Грейсън в дома й. Бе информирала Уокър, но в момента нямаше никакъв смисъл да раздухва огъня.

Джена я слушаше с насълзени очи. Щом Уенди приключи, Джена каза:

— И той просто застреля Дан?

— Да.

— Без да каже нищо?

— Не, нищо.

— Просто… — Джена се огледа, сякаш търсеше помощ. — Как може човек да стори такова нещо на друг човек?

Уенди знаеше отговора на този въпрос, ала не каза нищо.

— Ти го видя, нали? Говоря за Ед Грейсън. И можеш да потвърдиш самоличността му пред полицията?

— Беше със скиорски очила. Но да, мисля, че беше Грейсън.

— Мислиш?

— Маска, Джена. Носеше маска.

— И не видя лицето му?

— Не го видях.

— Тогава как го позна?

— По часовника. По ръста, структурата на тялото му. По начина, по който се държеше.

Джена свъси вежди.

— Мислиш ли, че показанията ти ще издържат в съда?

— Не знам.

— Полицията го е задържала, знаеш ли?

Уенди не знаеше, но пак не каза нищо. Джена отново се разплака. Уенди нямаше представа какво да направи. Утешителните думи в случая бяха излишни. Тя зачака.

— Ами Дан? — попита Джена. — Видя ли му лицето?

— Моля?

— Когато отиде, забеляза ли какво му бяха направили на лицето?

— Имаш предвид контузиите? Да, видях ги.

— Здравата са го набили.

— Кой?

— Дан се мъчеше да избяга. Където и да отидеше, съседите разбираха и го прогонваха. Имаше заплахи по телефона, графити и, ами да, побоища. Беше ужасно. Скрива се някъде, а някой все го намира.

— Кой го преби този път? — попита Уенди.

Джена вдигна очи и срещна погледа на Уенди.

— Животът му се бе превърнал в истински ад.

— Опитваш се да ми го вмениш като вина ли?

— Нима си мислиш, че си безукорна?

— Не съм искала да го пребият.

— Не, само искаше да го хвърлят в затвора.

— Нима очакваш да ти се извиня за това?

— Ти си репортерка, Уенди. Не си длъжна да бъдеш нито съдия, нито съдебен заседател. Но щом като вече си спасила историята, мислиш ли, че оттеглянето на обвиненията би било от значение? Нима очакваш Дан просто да се върне към предишния си живот, към какъвто и да е начин на живот оттук нататък?

— Аз само огласих случилото се.

— Това са глупости и ти го знаеш. Историята бе раздухана от теб. Ти му устрои капан.

— Дан Мърсър започна да флиртува с малолетна… — Уенди млъкна. Нямаше смисъл да го преразказва. И двете знаеха случая. Тази жена, колкото и наивна да изглеждаше, бе в траур. Нека скърби необезпокоявана.

— Свършихме ли? — попита Уенди.