Харлан Коубън - Клопка

— Правилно.

Попе прекоси стаята и я прегърна — силно и от сърце. Той леко ухаеше на кожа, пътища, цигари и, да, на бира. Нейният свекър — нека върви по дяволите думата „бивш“ имаше нещо космато в себе си, нещо мечешко, останало от Виетнамската война. Беше едър мъжага, сигурно имаше сто и трийсет килограма, дишаше трудно, посивелият му мустак с формата на велосипедно кормило бе пожълтял от тютюна.

— Чух, че си изгубила работата си — каза той.

— Кой ти каза?

Попе сви рамене. Уенди се замисли. Имаше само един отговор: Чарли.

— Затова ли дойде?

— Минавах наблизо и реших да се отбия. Къде е внукът ми?

— При един приятел. Ще се върне всеки момент.

Попе я огледа.

— Имаш вид на човек, който се намира в петия кръг на ада.

— Страшно си любезен!

— Искаш ли да ми разкажеш?

Тя искаше. Попе направи два коктейла. Седнаха на дивана и докато му разказваше за стрелбата, Уенди си даде сметка, колкото и трудно да й бе да си го признае, че й липсва присъствието на мъж около нея.

— Убит изнасилвач на деца — забеляза Попе. — Леле, колко ми е тъжно!

— Реагираш доста арогантно, не мислиш ли?

Попе вдигна рамене.

— Когато човек е прекрачил границата, не може да се върне назад. Впрочем виждаш ли се с някого?

— Колко леко преминаваш от една тема на друга!

— Не бягай от въпроса.

— Не, не се виждам.

Попе поклати глава.

— Какво?

— Човек има нужда от секс.

— Ще си го запиша.

— Говоря сериозно. Още си млада, момиче! Излез и си намери някого.

— Мислех, че вие, от дясното крило на националната асоциация, сте против извънбрачния секс.

— Не, не, само така си говорим, за да разчистим терена за собствените си подвизи.

Забележката му я накара да се усмихне.

— Умно.

Попе вдигна поглед към нея.

— Какво още не е наред?

Уенди нямаше намерение да го спомене, но думите сами излязоха от устата й.

— Получих две писма от Ариана Насброу — каза тя.

Мълчание.

Джон бе единственото дете на Попе. На Уенди може и да й беше много тежко, ала мъката на родител, изгубил детето си, беше нещо друго. Болката, изписана на лицето на Попе, бе нещо живо, тя дишаше с него. Никога не си отиваше.

— И какво искаше скъпата, незабравима Ариана? — попита той.

— Изкачва дванайсетте стъпала.

— Аха. И ти си едно от тях?

Уенди кимна с глава.

— Осмото или деветото, забравих кое точно.

Външната врата шумно се отвори и прекъсна разговора им. Чуха как Чарли се втурна в къщата — сигурно бе видял мотора на алеята отпред.

— Попе ли е тук?

— В кабинета сме, младежо.

Чарли тичешком влезе в стаята, широко усмихнат.

— Попе!

От дядовците и бабите му само Попе бе жив — родителите на Уенди бях починали преди раждането на Чарли, а майката на Джон, Роуз, си бе отишла от рак преди две години. Двамата мъже — Чарли бе все още дете, но вече беше по-висок от дядо си — се прегърнаха с обич. И двамата затвориха очи. Попе винаги затваряше очи, когато прегръщаше някого. Не таеше нищо в душата си. Докато им се любуваше, Уенди отново усети болезнената липса на мъж в живота си.

Когато се пуснаха, тя започна с обичайните въпроси:

— Как беше в училище?

— Тъпо.

Попе метна ръка на шията му.

— Имаш ли нещо против да се повозим с Чарли?

Тя се канеше да възрази, ала това щеше вече да е прекалено. По лицето на Чарли видя, че много го желае. Киселото изражение, характерно за възрастта му, бе изчезнало. Отново бе станал дете.

— Имаш ли още една каска? — попита тя Попе.

— Винаги нося две — отвърна Попе и повдигна едната си вежда срещу Чарли. — Може ли да знаеш кога ще попаднеш на маце, което държи на безопасността си?

— Не закъснявайте — каза Уенди. — О, и на излизане може би ще се вслушате в предупреждението ми.

— Предупреждение ли?

— Да не се захласвате много-много по дамите — уточни Уенди. — Да гледате пътя си и тъй нататък.

Попе и Чарли плеснаха дланите си една в друга.

— О, разбира се!

Мъже.

Тя ги изпрати до вратата, двамата с Попе отново се прегърнаха и тогава Уенди осъзна, че онова, което й липсва, е физическото присъствие на мъж, докосването, целувките и целият комфорт от този вид действия. Почака да види как звярът изръмжава и се втурва напред, после се обърна, за да си влезе у дома, но в същия миг някаква кола спря и паркира пред къщата.

Автомобилът й бе непознат. Уенди зачака. Вратата откъм седалката на шофьора се отвори и отвътре изскочи жена. Очите й бяха зачервени, а страните й бяха мокри от плач. Уенди тутакси я позна — Джена Уилър, бившата съпруга на Дан Мърсър.