Харлан Коубън - Клопка

— Вие — Хестър посочи бурето от дясната страна.

— Аз?

Не знам как, тъй като думата бе едносрична, ала по средата тя все пак успя да спука балонче от дъвката си.

— Да. Пристъпете напред. Какво правите тук?

— Ъ?

— Защо сте тук с господин Пийп?

— Ъ?

Уако, веселият пристав, запя: „Ако имах малко мозък…“ от мюзикъла „Магьосникът от Оз“. Хестър го стрелна с поглед.

— Съвсем навреме, Уако.

Уако млъкна.

Бурето отляво пристъпи напред.

— С цялото ми уважение към съда, Ваша Чест, присъстваме като приятелки на Големия Рег.

Хестър погледна към Големия Рег.

— Приятелки ли?

Големия Рег повдигна веждата си, сякаш да потвърди: „Правилно, приятелки“.

Хестър се наведе напред.

— Ще ви дам един съвет, дами. Ако този човек тук поработи сериозно, за да се образова и стане по-добър, един ден може и да се издигне до равнището на пълен несретник.

Големия Рег се обади:

— Хей, съдия!

— Спокойно, господин Пийп. — Тя не сваляше поглед от двете момичета. — Нямам представа какво сте се разбрали с него, дами, но знам едно: това не е начинът, по който можете да си отмъстите на татко. Вие двечките знаете ли какво означава думата „повлекана“?

Момичетата се смутиха.

— Ще ви помогна — продължаваше Хестър. — Вие двете сте повлекани.

Майли Бадоунис извика:

— Ха така, съдия, кажете им го в очите!

Хестър присви очи натам, откъдето идваше гласът.

— Госпожо Бадоунис, знаете ли какво е да се хвърлят камъни по стъклена къща?

— Ъ-ъ-ъ, не.

— Тогава млъкнете и слушайте. — Хестър отново се обърна към двете бурета. — Знаете ли определението за „повлекана“?

— Нещо като мръсница — обади се бурето отдясно.

— Да. И не. Мръсница е жена, която ходи с когото й падне. Докато повлекани наричат жени, които изобщо могат да докоснат мъж като Реджиналд Пийп. С една дума, госпожа Бадоунис с гордост тръгва по пътя, по който ще престане да е повлекана. И двете имате тази възможност. Моля ви да се възползвате от нея.

Нямаше да стане така. Хестър и преди се бе сблъсквала с подобни случаи. Тя се обърна към подсъдимия.

— Господин Пийп?

— Да, съдия.

— Ще споделя с вас какво ми казваше баба ми, като бях малка: „Не можеш да ходиш с две дини под една мишница“.

— Можеш, ако ги нагласиш правилно, съдия, хи-хи-хи!

Боже мой!

— Бих ви пояснила — продължаваше Хестър, — ала вие сте извън всяка класация. Бих ви нарекла плаващо водорасло, господин Пийп, но дали ще е справедливо по отношение на водораслото? Водораслите не нараняват никого, докато вие, който представлявате нещастно изключение от човешкия род, няма да оставите нищо след себе си освен празнота и разруха. О, да, и повлекани.

— Хей — Големия Рег разперва ръце с усмивка, — наранявате чувствата ми.

Да, каза си Хестър. Мъжки свят. Обърна се към пристава.

— За съжаление, госпожо Бадоунис, да си нещастно изключение от човешкия род, не е престъпление. Дали сте му пари. Нищо не доказва, че е било заем. Ако си бяхте разменили ролите — ако вие, грозникът, бяхте дали пари на привлекателна, макар и наивна млада жена — това изобщо нямаше да предизвика съдебно дирене. Намирам подсъдимия за невинен по обвинението. При това го намирам за отвратителен. Съдът се оттегля.

Големия Рег извика от радост.

— Хей, съдия, ако сте свободна…

Музикалната тема прозвуча отново, ала Хестър не й обърна внимание. Мобилният й телефон зазвъня. Щом зърна номера, откъдето идваше повикването, тя побърза да слезе от сцената, за да отговори.

— Къде си? — попита.

— Тъкмо спирам пред вкъщи — отвърна Ед Грейсън. — И както изглежда, канят се да ме арестуват.

— Отиде ли където ти бях казала? — попита Хестър.

— Отидох.

— Добре тогава. Използвай правото си на адвокат и не говори. Аз тръгвам.

Когато зърна мотоциклета на Попе — „Харли Дейвидсън“ — на алеята пред дома си, Уенди се изненада. Беше изтощена от разпита, да не говорим за срещата си с убийцата на съпруга си по-рано през деня и за другото убийство, станало пред очите й. Тя уморено подмина стария мотор на Попе, нашарен с избелели ваденки — американското знаме, знака за членство в Националната асоциация на притежателите на оръжие, логото на ветераните от войните. На лицето й грейна усмивка.

Отвори парадния вход.

— Попе?

Той тромаво се измъкна от кухнята.

— В хладилника няма бира.

— Така е, но знае ли човек кой може да го посети?

Той й се усмихна… Как да наречеш бащата на покойния си съпруг?… Бивш свекър?