Харлан Коубън - Клопка

— Той не го е направил.

Уенди не си направи труда да отговори.

— Живяла съм с него четири години. Бях омъжена за този човек.

— И се разведе.

— Какво от това?

Уенди сви рамене.

— Защо?

— Половината бракове в тази страна завършват с развод.

— Защо и твоят свърши така?

Джена поклати глава.

— Какво? Нима си мислиш, че съм разбрала, че е педофил?

— Така ли стана?

— Той е кръстник на дъщеря ми. Той гледа децата, когато ме няма. Те го наричат „чичо Дан“.

— Добре. Имате специални отношения. Защо тогава се разведохте?

— Така решихме.

— Аха. Разлюби ли го?

Джена не отговори веднага, обмисляше отговора си.

— Всъщност не.

— Тогава? Виж, знам, че няма да искаш да си го признаеш, но може би си усетила, че нещо с него не е съвсем наред?

— Не беше това.

— Тогава какво?

— В душата на Дан имаше кътче, до което не можех да достигна. И преди да кажеш нещо, ще уточня: не, това не беше сексуално отклонение. Дан е имал трудно детство. От малък останал сирак и са го прехвърляли от семейство на семейство…

Гласът й заглъхна. Уенди пак бе изпуснала очевидното. Сирак. Приемни семейства. Вероятно насилие. Ако проследиш миналото на някой педофил, винаги ще откриеш нещо подобно. Тя чакаше.

— Знам какво си мислиш. Но грешиш.

— Защо? Защото си го познавала много добре?

— Да. Но не само затова.

— Какво тогава?

— Винаги ставаше така… Не знам как да се изразя. В колежа се е случило нещо. Нали знаеш, че е учил в „Принстън“?

— Знам.

— Горкото сираче работи усърдно и успява да влезе в Бръшляновата лига.

— Да, и?

Джена млъкна, срещна погледа й.

— Какво?

— Длъжна си му.

Уенди не каза нищо.

— Каквото и да си мислиш — каза Джена, — каквато и да е истината в случая, едно е сигурно.

— И то е?

— Че всъщност си го убила.

Мълчание.

— Вероятно си направила и нещо повече от това. В съда адвокатът му те обърка. Дан щеше да бъде освободен. И това сигурно те е разстроило.

— Не навлизай в тези води, Джена.

— Че защо? Ти беше ядосана. Почувства, че делото тръгва в друга посока. После си се срещнала с Дан и внезапно, съвсем случайно, идва Ед Грейсън. Ще трябва да те привлекат най-малкото като съучастничка. Може пък да са устроили клопката тъкмо за теб.

Тя млъкна. Уенди чакаше. После:

— Няма да кажеш: „Както и за Дан“, нали?

Джена сви рамене.

— Страхотно съвпадение.

— Мисля, че е време да си ходиш, Джена.

— Може би си права.

Двете жени се отправиха към вратата. Джена каза:

— Имам още един въпрос.

— Давай.

— Дан ти е казал къде е, нали така? Имам предвид, че тъкмо затова си се озовала в караваната?

— Правилно.

— Ти ли каза на Ед Грейсън къде е Дан?

— Не.

— Как тогава се е озовал там — на същото това място?

Уенди се поколеба и отвърна:

— Не знам. Предполагам, че ме е проследил.

— От къде на къде?

Уенди нямаше отговор на този въпрос. Спомни си, че бе погледнала в огледалото за обратно виждане, докато караше по онези пусти пътища. Нямаше други автомобили.

Как Ед Грейсън бе открил Дан Мърсър?

— Виждаш ли? Най-логичният отговор тук е, че ти си му помогнала.

— Не съм.

— Правилно. Но какво ще стане, ако никой не ти повярва? — попита Джена.

После се обърна и си тръгна. Въпросът й увисна във въздуха. Уенди я гледаше как потегля с автомобила си. Тъкмо се обръщаше да си влезе в къщата, когато нещо я накара да спре.

Гумата на колата й. Издишаше. Нали Ед Грейсън й го бе казал?

Тя изтича до автомобила. Гумата беше наред. Наведе се и опипа с ръка задната броня. Пръстови отпечатъци, досети се тя. В бързината бе забравила за тях. Отдръпна ръка, клекна и се наведе, за да огледа.

Нищо.

Нямаше избор. Легна на земята по гръб, както правеха автомонтьорите. На алеята бе монтирала устройство, което улавяше всяко движение. То излъчваше достатъчно светлина. Тя се отпусна върху насмолената повърхност под автомобила. Не влезе много навътре. Съвсем малко. И точно там тя го забеляза. Беше с размери на кибритена кутийка. Беше прикрепено с помощта на магнит. Това обясняваше доста неща.

Ед Грейсън не се бе навел, за да провери задната гума. Целта му е била да постави под бронята устройство за проследяване.

— Клиентът ви иска ли да даде показания?

Хестър Кримстийн, която седеше в стаята за разпити в полицейското управление на област Съсекс заедно с Ед Грейсън, един огромен шериф на име Мики Уокър и младо ченге, което се казваше Том Стантън, отговори: