Харлан Коубън - Клопка

Уенди тутакси съобщи:

— Килима го няма.

Уокър отново кимна с глава, сякаш вече знаеше онова, което тя му казваше.

— Какъв беше килимът?

— Оранжев и рунтав. Тъкмо върху него падна Мърсър, когато го застреляха.

— И килимът бе постлан в ъгъла? Където посочихте по-рано?

— Да.

— Нека ви покажа нещо.

Уокър заемаше доста място в тясната каравана. Те прекосиха стаята и Уокър посочи с дебелия си пръст към стената. Уенди видя дупката от куршума — малка, с гладки ръбове. Уокър се наведе към пода, където бе паднало тялото, и изхриптя.

— Виждаш ли това?

На пода бяха разпръснати малки оранжеви влакънца като пържени хапки кашкавал. Страхотно — наличието им доказваше истинността на показанията й — ала не това искаше да й покаже Уокър. Тя погледна натам, накъдето сочеше пръстът му.

Кръв.

Не много. Със сигурност не всичката, бликнала от огнестрелната рана на Дан Мърсър. В лепкавата течност се бяха уловили няколко оранжеви влакна от килима.

— Сигурно е протекла през тъканта — забеляза Уенди.

Уокър кимна с глава.

— Отвън чака свидетел, който е забелязал някакъв мъж да напъхва навит на руло килим в багажника на колата си — черна акура MDX с регистрация в Ню Джърси. Проверихме номера на името на Ед Грейсън от Феър Лон, Ню Джърси. Той има черна акура MDX.

В началото прозвуча музикалната тема. Много драматична. Ба-да-бу-ум…

Хестър Гримстийн, облечена в черна тога, отвори вратата и с походка на хищник се понесе към съдийското място. Колкото повече се приближаваше, толкова повече думкането на барабаните се засилваше. Добре познатият глас зад кадър, същият, който озвучаваше „световните“ филми преди смъртта си, изрече: „Всички да станат, станете веднага, съдът ще бъде председателстван от съдия Хестър Гримстийн“.

Силен удар на барабаните и заглавието: „Съдът на Гримстийн“.

Хестър зае мястото си.

„Стигнах до присъда.“

Женският хор, същият, който изпяваше в микрофона вълните, на които може да се хване някоя радио– или телевизионна станция, като например: „Сто и две цяло и седем десети… Ню Йо-о-о-рк“, запя: „Време за присъда…!“.

Хестър с мъка сдържа въздишката си. Вече три месеца тя записваше новото си телевизионно шоу, излизайки от рамките на старото си предаване „Крими с Кримстийн“, което се бе занимавало с „истински случаи“ — криминални казуси, в които бяха замесени знаменитости, в които ставаше дума за изчезнали бели момичета и момчета, за прелюбодеяния на политици.

Нейният „пристав“ носеше името Уако. Той бе комик в пенсия. Да, истински. Това бяха декори, а не съд, макар студиото да приличаше на истинска съдебна зала. Въпреки че не беше истински процес, Хестър наистина председателстваше нещо като съдебно заседание. Двете страни подписват споразумение за арбитраж. Продуцентите плащат, така че приставът и подсъдимият получават по сто долара на ден. Всички страни са удовлетворени.

Телевизионните риалити програми от този вид са с измислени обвинения, но онова, което повечето от тях показват, е фактът, че те си остават мъжко занимание. Да вземем например подсъдимия Реджиналд Пийп. Моля! Големия Рег, както обичаше да го наричат, уж бил взел назаем две хилядарки от подсъдимата Майли Бадоунис, по онова време негова приятелка. Големия Рег твърдеше, че парите са му били подарени, и информира съда, че „Мацките обичат да ми подаряват разни неща, какво да направя?“. Големия Рег беше на петдесет, тежеше сто и двайсет килограма барабар с шкембето си и носеше риза от мрежеста материя, която даваше простор на космите на гърдите му да излизат навън и да се къдрят като охлювчета. Не носеше сутиен, а трябваше. Косата му бе намазана с гел и стърчеше нагоре, а това му придаваше вид на злодей от най-новия анимационен филм, около врата му имаше златни ланци — много, десетина синджира. Широкото лице на Големия Рег, подчертано още повече от факта, че шоуто на Хестър бе заснето с висококачествена техника, бе нашарено с множество широки като кратери дупки — достатъчно на брой, за да затърсиш луноход по дясната му буза.

Тъжителката Майли Бадоунис бе поне две десетилетия по-млада от него и макар елитните агенции за модели да не си чупеха краката да я канят на снимки, тя си беше, ами да, хубавичка. Но така гореше от желание да има мъж до себе си, какъвто и да е той, че бе дала парите на Големия Рег, без да му задава излишни въпроси.

Големия Рег се бе развеждал два пъти, беше се разделил и с третата си жена, а днес с него бяха други две жени. И двете бяха облечени с еластични блузи с голи рамене, които започваха току от зърната на гърдите им, а нито една нямаше подходяща фигура за този вид облекло. Блузките им бяха тъй стегнати, че изтласкваха цялата им плът надолу, и то по такъв начин, че и двете приличаха на бурета.