Харлан Коубън - Клопка

Стантън кимна с глава.

— Съгласен.

Уокър продължи:

— Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?

— Нямам.

— Никой не пожела да работи с мен по случая. Всички си мислят: колко хубаво, че се отървахме от тази отрепка.

Стантън кимна с глава.

— Аз сам пожелах да работя с вас.

— Така е.

— Искате да знаете защо?

— Да.

Стантън затвори горното чекмедже и отвори следващото по ред.

— Може би съм още млад и неопитен. Но законът изчисти името му. Точка, край. На когото не му харесва, да промени закона. Ние, служителите на закона, трябва да сме обективни. Ако ограничението на скоростта е 80 км в час и ти си кажеш, а, не, няма да го глобя, докато не стигне до 90, тогава промени закона на 90. И обратно. Спазвайки наредбите, съдията освободи Дан Мърсър. Ако не ви харесва, променете закона. Не насилвайте правилата. Променете ги по законен път.

Уокър се усмихна.

— Нов си още.

Стантън сви рамене и продължи да тършува из дрехите.

— Предполагам, че има и още нещо.

— И аз така си мислех. Продължавай, слушам те.

— Имам по-голям брат, казва се Пийт. Страхотно момче, голям спортист. Беше в екипа на „Бъфало Билс“ цели две години. Непробиваема защита.

— Така.

— И в началото на третия си сезон Пийт отива на лагер. Това е моята година, мисли си той. Движеше се и тренираше като безумен и имаше реални шансове да се класира. Двайсет и шест годишен е и играе за „Бъфало“. Една нощ излиза и се среща с едно момиче в „Бениган“. Нали знаеш, веригата ресторанти.

— Знам ги.

— Така. Пийт си поръчва крилца, а мижавото маце в ресторанта му се умилква и пита дали може да си вземе едно. Той й разрешава, разбира се. Тя започва да театралничи, докато яде. Нали се сещаш какво имам предвид? Използва прекомерно много езика си, при това носи от онези еластични блузи с разголени рамене, които те молят да ги гледаш жадно. Съвършена кокетка. Двамата започват да флиртуват. Тя сяда на масата му. Едното води до другото, Пийт я завежда у дома си и й дава онова, което тя очаква.

Стантън прави жест с ръка, за да онагледи какво е очаквала, в случай че не е станало ясно.

— Оказва се, че момичето е петнайсетгодишно. Второкурсничка в гимназията, но нима изглежда на толкова? Нали знаете как се обличат гимназистките в наши дни? Нагласила се е така, сякаш сервира напитки в някой бар, и току-що ги е сервирала, ако разбираш какво имам предвид.

Стантън погледна към Уокър и зачака. Уокър вметна, за да поддържа разговора:

— Знам какво имаш предвид.

— И така, бащата на момичето разбира. Побеснява, започва да крещи, че Пийт е съблазнил малкото му момиченце, макар че тя е съблазнителката. Така че Пийт е обвинен в изнасилване. Системата е безмилостна. Системата, която обичам. Разбирам. Такъв е законът. Сега Пийт е дамгосан като сексуален насилник, педофил и всичко останало. Ето това е смешното. Брат ми е съвестен гражданин с тежест, добро момче е, а нито един отбор не иска да има нещо общо с него. Може би този Дан Мърсър, ами, може да е било нещо като клопка, нали? Може би не е толкова сигурно, че е педофил. Невинен е до доказване на противното.

Уокър извърна глава, защото не искаше да признае, че вероятно Стантън е прав. През живота си поддържаш контакти с толкова много хора, без всъщност да го желаеш. Иска ти се да подредиш хората в строго определени категории — или в графата чудовища, или в графата ангели, ала никога не се получава така. Всичко е много по-сложно и от това ти се гади. Къде-къде по-лесно е да работиш с крайности.

Том Стантън се наведе да погледне под леглото и Уокър се опита да се съсредоточи. Може би в момента бе по-добре да приема нещата в черно-белия им спектър и да стои настрана от относителността на моралните оценки. Изчезнал бе един човек, може би е мъртъв. Намери го. Това е всичко. Няма значение кой е той, нито какво е сторил. Просто го намери.

Уокър отиде да огледа банята. Паста и четка за зъби, самобръсначка, крем за бръснене, дезодорант. Прекрасни неща.

От другата стая Стантън извика:

— Бинго!

— Какво има?

— Под леглото. Открих мобилния му телефон.

На Уокър му се щеше да изкрещи: „Браво!“, ала не го направи.

Тъй като знаеше номера му, Уокър използва клетъчната триангулация и вече знаеше, че последното обаждане от телефона на Мърсър бе направено някъде на шосе №15 малко преди убийството, на около пет километра от караваната и поне на един час с кола от тази стая.

Защо тогава мобилният е в стаята?

Нямаше много време за мислене. Той чу тихия глас на Стантън почти като шепот: