Харлан Коубън - Клопка

— Част от кое?

— Причината, поради която ти харесва да преследваш педофили. Алкохолиците например могат да престанат да пият. Докато с педофилите нещата са по-прости — при тях няма никакъв шанс за изкупление и прошка.

— Направете ми услуга, господин Грейсън. Не се опитвайте да ми правите психоанализа. Не знаете нищо за мен.

— Така е — кимна с глава той.

— Занимавайте се със собствените си проблеми.

— Много е просто. Ако не спрем Дан Мърсър, той ще нарани друго дете. Факт. И двамата го знаем.

— Може би трябва да се обърнете към съдията.

— Тя вече не може да ми помогне.

— А аз мога, така ли?

— Ти си журналистка. При това добра.

— Уволнена.

— Още една причина да го направиш.

— Да направя какво?

Ед Грейсън се наведе напред.

— Помогни ми да го намеря, Уенди.

— За да го убиете ли?

— Той няма да спре.

— Така твърдите вие.

— Но?

— Но аз не желая да участвам в плановете ви за отмъщение.

— Мислиш, че става въпрос за отмъщение?

Уенди сви рамене.

— Не е въпрос на отмъщение — изрече с тих глас Грейсън. — Всъщност тъкмо обратното е.

— Не разбирам.

— Решението ми е добре изчислено. От практическа гледна точка. Говоря за това — да му се отнемат възможностите. Искам да съм сигурен, че Дан Мърсър няма да нарани никого повече.

— Като го убиете ли?

— Да знаеш друг начин? Не става дума за кръвожадност, нито за насилие. Всички ние сме човешки същества, но ако ти направиш нещо подобно — ако генетично или емоционално си толкова объркана, че на всяка цена трябва да нараниш някое дете — е, тогава най-хуманното нещо, което трябва да направят, е да те убият.

— Сигурно е хубаво да си едновременно и съдия, и съд.

Ед Грейсън сякаш се поразвесели от забележката й.

— Вчера съдия Хауърд направи ли правилния избор?

— Не.

— Е, кой освен нас, които сме вътре в нещата, би решил най-добре?

Тя се замисли над казаното.

— Вчера, след съдебното заседание — защо казахте, че съм излъгала?

— Защото излъга. Не си се тревожила, че Мърсър може да се самоубие. Влязла си, защото си се опасявала, че той може да унищожи уликите.

Мълчание.

Ед Ерейсън стана, прекоси кухнята и се спря пред мивката.

— Имаш ли нещо против да си налея вода?

— Заповядай. Чашите са вляво.

Той се взе чаша от шкафа и завъртя крана.

— Имам един приятел — захвана Грейсън, загледан във водата, която пълнеше чашата му. — Добър човек, работи като адвокат, при това доста успешен. Преди няколко години той ми заяви, че е голям поддръжник на войната в Ирак. Аргументира се, като каза, че иракчаните заслужават да бъдат свободни. Аз му отвърнах: „Имаш син, нали?“. Той потвърди и каза, че синът му е студент в Уейк Форест. Попитах го: „Кажи ми честно, би ли жертвал живота на сина си за тази война?“. Зададох му въпрос, за да се замисли по-дълбоко. Все едно господ идва и му казва: „Е, да се спазарим. САЩ печелят войната в Ирак, каквото и да означава това, но в замяна синът ти е прострелян в главата и умира. Само той. Никой друг. Останалите се връщат по домовете си живи и здрави, но твоят син загива“. Попитах приятеля си: „Ще се спазарим ли?“.

Ед Грейсън се обърна и отпи голяма глътка вода.

— Какво ви отговори? — попита тя.

— А какво би отговорила ти, Уенди?

— Аз не съм приятелят ви адвокат, който подкрепя войната.

— Какъв удобен отговор — усмихна се Грейсън. — Честно казано, в подобни мигове на искреност никой от нас не би се спазарил по този начин, прав ли съм? Никой от нас не би рискувал живота на детето си.

— Хората изпращат синовете си на война всеки ден.

— Да, така е, на война можеш да ги изпратиш, но не и на смърт. Има разлика, макар и такава, която включва голяма доза себеотрицание. Може да ти се доще да хвърлиш зарове, да играеш ези-тура, защото всъщност не вярваш, че тъкмо твоето дете ще загине. Различно е. Но в случая нямаш избора, за който говоря.

Той я погледна.

— Аплодисменти ли чакате? — попита го тя.

— Не си ли съгласна с мен?

— Хипотетичните ви съждения омаловажават саможертвата — отвърна Уенди. — Това е глупаво.

— Добре де, може би не е съвсем честно, признавам. Но за нас, Уенди, точно в този момент, има едно съвсем истинско нещо. Дан няма отново да нарани моето дете, а твоят син е твърде голям за него. Но нима ще оставиш всичко да отмине ей така само защото твоето дете е в безопасност? Нима това ни дава право, на теб, пък и на мен, да си измием ръцете?

Тя не отговори.

Ед Грейсън стана от мястото си.