Това също не беше съвсем вярно. Уокър и Тремънт бяха оставили Кърби сам в една стая. Бяха го заплашили по всякакви възможни начини, за да го накарат да говори. И той проговори едва когато адвокатът му издейства заповед за конфиденциалност и отказ от съдебно преследване — разказа за събирането.
Джена скръсти ръце на гърдите си.
— Нямам представа за какво говориш.
— Знаеш ли кое ме удиви? Никое от децата не си предложи помощта, след като Хейли изчезна. Но у вас са присъствали само няколко деца. Кърби каза, че бил попитал доведената ти дъщеря Аманда. Аманда му обяснила, че Хейли си е тръгнала веднага след него. А поради следваната от директора Зекър политика на нулева толерантност никой не би желал да си признае, че са пили алкохол, освен ако не е длъжен да го направи. Кърби се е притеснявал, че ще го изхвърлят от бейзболния отбор. Каза, че другото момиче било в списъка на чакащите за колежа в Бостън и че никога няма да я приемат, ако Зекър им каже за събирането. Затова си замълчали, както правят децата понякога. Не им се сторило важно, тъй като Аманда ги уверила, че когато си е тръгнала оттук, Хейли била жива и здрава. Защо да се съмняват в думите й?
— Ти би трябвало да се усъмниш.
— Така и ще направя. Мисля също така да отида направо в полицията. Знаеш, че могат да пресъздадат наново цялата нощ. Ще осигурят имунитет на останалите деца, участвали в събирането. Ще научат, че си била в мотела, може да изгледат записите от камерите за наблюдение. Ще разберат, че ти си подхвърлила телефона. Съдебният лекар ще направи още един оглед на трупа. И лъжите ти ще станат явни.
Уенди се обърна да си ходи.
— Почакай. — Джена преглътна. — Какво искаш?
— Истината.
— Носиш ли микрофони?
— Микрофони ли? Гледаш много телевизия.
— Носиш ли микрофони? — попита отново тя.
— Не. — Уенди разпери ръце встрани. — Искаш ли — как е правилно да се каже — да ме обискираш?
Двамата хамали се върнаха в къщата. Единият каза:
— Да свалим ли мебелите и от детската стая, госпожо Уилър?
— Започвайте — отвърна Джена. После отново върна поглед към Уенди. В очите й имаше сълзи. — Да отидем отзад.
Джена Уилър вървеше отпред. Отвори плъзгащата се стъклена врата. В задния двор имаше басейн. По водата се носеше син спасителен пояс. Джена се взря в него. После вдигна очи и огледа двора, сякаш щеше да купува къщата.
— Беше злополука — каза Джена. — Когато чуеш какво се случи, надявам се, ще разбереш. И ти си майка.
Сърцето на Уенди се сви.
— Аманда не е популярна сред съучениците си. Понякога това е добре. Намираш си други интереси или се сприятеляваш с други непопулярни деца. Знаеш как става. Ала Аманда не беше такава. Много го преживяваше. Никой не я канеше на сбирки. Нещата се влошиха, когато защитих Дан, но не съм много сигурна, че това е изиграло толкова важна роля. Аманда бе от онези деца, които се засягат твърде много. По цял ден седеше в стаята си и плачеше. С Ноел не знаехме какво да правим.
Тя млъкна.
— И решихте да спретнете събиране вкъщи — каза Уенди.
— Да. Няма да навлизам във всички подробности, но така като че ли беше най-умно. Знаеш ли, че през седмицата учениците от горните класове ходеха до Бронкс, защото бяха открили място, където обслужват непълнолетни? Попитай Чарли, той ще ти каже.
— Не замесвай сина ми.
Джена вдигна ръце нагоре, сякаш се предаваше.
— Добре де, както и да е. Но това е истината. Всички ходеха в онзи клуб и се напиваха, а на връщане караха колите си. Ето защо двамата с Ноел решихме да организираме нещо такова у дома. Щяхме да останем на горния етаж, нямаше да им се пречкаме, щяхме да изстудим няколко бирички и да им ги оставим. Нямаше да ги насилваме да ги изпият, но какво толкова, ти също си била ученичка, нали? Децата и бездруго пият. Защо да не го направят в безопасна среда?
Уенди си спомни за надписите по време на събранието в училище по повод абитуриентското празненство: „Не и в нашия дом“ — кампанията против родителите, които организират събирания в къщите си. „Сигурността убива“ — бе заявил един от бащите и тя сякаш се бе съгласила до известна степен с него.
— Предполагам, че и Хейли Макуейд е присъствала? — забеляза Уенди.
Джена кимна с глава.
— Тя не харесваше много Аманда. Беше идвала у дома само веднъж. Дойде заради алкохола, така мисля. Появиха се само няколко деца. А Хейли Макуейд бе разстроена. Сърцето й беше разбито, задето не я бяха приели в университета. Скара се лошо с Кърби. Ето защо той си тръгна толкова рано.
Читать дальше