Харлан Коубън: Клопка

— Не съм го направил.

Уенди едва си поемаше въздух. Помъчи се да забави нещата, да поразмисли, да направи крачка назад. Хейли Макуейд е била убита три месеца преди да я открият. Защо? Нима Уенди мислеше, че Фил я е убил, в случай че Дан се отърве и тогава да има как да го закове?

Не, това нямаше смисъл.

— Уенди, аз съм баща. Не бих могъл да убия непълнолетно момиче. Не бих могъл да убия никого.

Тя осъзнаваше, че между вирусния маркетинг и убийството, между това да навредиш на старите си съквартиранти и да убиеш непълнолетно момиче се простира огромна пропаст.

Истината започна да прониква в съзнанието й, караше я да потръпва от ужас.

— Ти не си могъл да подхвърлиш мобилния й телефон в стаята му — изрече бавно Уенди. — Не знаеше къде се намира. — Главата й не преставаше да се върти. Тя се помъчи да се съсредоточи, опита се да схване смисъла на станалото, но изводът бе очевиден. — Не е възможно да си бил ти.

— Така е, Уенди. — Той се усмихна и лицето му възвърна спокойното си изражение. — Ето защо дойдох. Забрави ли? Казах ти, че идвам не заради себе си, а да ти помогна. Това е моят последен дар за теб.

— Какъв дар? Не разбирам. Как мобилният й телефон е попаднал в стаята на Дан?

— Знаеш отговора, Уенди. Притесняваш се, че си съсипала невинен човек. Но не си. Има само едно обяснение защо този телефон е бил в хотелската стая: през цялото време е бил у Дан.

Тя го погледна.

— Дан ли е убил Хейли?

— Разбира се — отговори той.

Тя не можеше да помръдне, не можеше да диша.

— Сега знаеш всичко, Уенди. Свободна си. Съжалявам. Не знам дали моят дар е достатъчна компенсация за онова, което ти сторих. Както ти казах още в началото, затова дойдох — за да ти помогна.

Фил Търнбол вдигна пистолета си. Затвори очи, лицето му бе спокойно.

— Предай на Шери, че съжалявам — каза той.

Уенди вдигна ръка, извика му да не го прави, втурна се към него. Ала беше твърде далече.

Той опря дулото под брадичката си и дръпна спусъка.

Пет дни по-късно

Полицията разчисти бъркотията.

За да проверят как е и да чуят разказа й, в дома й дойдоха и Уокър, и Тремънт. Тя се постара да ги запознае с всички подробности. Медиите също проявиха доста голям интерес. Фарли Парк направи изявление, в което разкритикува онези, които „са отсъдили прибързано“, но остана извън надпреварата. Д-р Стийв Мишано отказа всякакви интервюта и обяви, че се отказва от лекарската професия и че ще „посвети усилията си на други цели“.

Фил Търнбол ги беше преценил правилно.

Много скоро животът се върна в, тъй да се каже, нормалното си русло. В телевизията напълно оневиниха Уенди, но за нея бе вече невъзможно да се върне на работа на същото място. Вик Гарет не можеше да я погледне в очите. Прехвърли й всичките си задачи чрез личната си асистентка Мейвис. Но те не бяха кой знае какви. Ако това не се променеше, тя щеше да пристъпи към по-агресивни действия.

Но не му бе дошло времето.

Попе обяви, че към края на седмицата ще си тръгне. Беше останал, за да се увери, че Уенди и Чарли са добре, но, както самият Попе отбеляза, той бе скиталец, „търкалящ се камък“. Не можеше да стои на едно място. Уенди го разбираше, но, господи, колко много щеше да й липсва!

Колкото и да е чудно, докато на работното й място приеха, че разпространените онлайн слухове за нея не са верни, мнозина от съгражданите й не го направиха. В супермаркетите не й обръщаха полагащото й се внимание. Майките на останалите деца страняха от нея. В решаващия ден, два часа преди Уенди да излезе за съвещанието на Комисията за връзки с обществеността по повод организирането на абитуриентската вечер, Мили Ханоувър й позвъни по телефона:

— Предлагам ти да се оттеглиш от всички комисии. Заради децата.

— Заради децата — отвърна Уенди, — аз пък ти предлагам да духаш супата.

И затръшна телефона. Зад себе си чу ръкопляскане. Беше Чарли.

— Само така, мамо!

— Тази жена е толкова ограничена!

Чарли се засмя.

— Нали помниш като ти казах, че искам да пропусна часа по обществено здравеопазване, защото насърчава промискуитета?

— Да.

— Каси Ханоувър никога не присъства, защото майка й се опасявала, че часът накърнява морала й. Смешното в случая е, че прякорът й е „Бързоръката Ханоувър“, в смисъл че върши разни мръсни неща.

Уенди се обърна и се загледа в дългурестия си син, който отиваше към компютъра си. Той седна и започна да пише, като не откъсваше очи от екрана.