Харлан Коубън - Клопка

Той беше светложълт на сини цветя.

Уенди бе виждала и преди този диван.

Самата фотография нямаше да й направи впечатление. Но си спомни последните думи на Фил Търнбол, когато й каза, че й е приготвил „дар“, че тя не бива да се обвинява, задето бе заложила клопка на невинен човек. Фил Търнбол вярваше в това, а и Уенди искаше да повярва. Там беше проблемът. Да се освободи от терзанията на съвестта си. Дан наистина бе убил момичето. Не беше невинен. Всъщност тя бе разкрила един убиец.

А защо все още не бе съвсем убедена в това?

Първото усещане, онова, което й казваше, че е сбъркала, че убиецът не е Дан Мърсър, усещането, което бе измъчвало подсъзнанието й от мига, в който той отвори червената врата и влезе във въпросната къща — през последните няколко дни тя бе оставила това тревожно усещане да дреме някъде дълбоко в нея.

Ала то така и не изчезна.

Товарният камион бе паркиран пред дома на семейство Уилър.

Пред отворената врата на къщата имаше малка рампа. Двама мъже с тъмни ръкавици и кожени колани за вдигане на тежести влачеха един скрин, като повтаряха като мантра: „Дръж здраво, дръж здраво“. Табелата „Продава се“ още беше на двора. Под нея нямаше никакъв друг надпис — „Договорено“ или нещо такова.

Уенди изчака работниците да минат и едва тогава се изкачи по рампата, мушна глава в отвора на вратата и извика:

— Има ли някой?

— Здрасти.

Джена излезе от кабинета. Тя също беше с тъмни ръкавици. Беше облякла сини джинси. Върху бялата й тениска висеше широка фланелена риза. Беше навила ръкавите на китките си и се носеше като платноходка из къщата. На съпруга й е, каза си Уенди. Като дете сигурно сте носили старата риза на баща си, метната като роба. В зрели години понякога използвате ризата на съпруга си вкъщи, за да го усещате по-близо до себе си. Уенди също бе обличала ризата на съпруга си и бе потъвала в миризмата й.

— Намерихте ли купувач? — попита Уенди.

— Още не.

Джена бе завързала косата си на тила, но някои кичури се бяха освободили и падаха отстрани на лицето й. Тя ги затъкна зад ушите си.

— Но идната седмица Ноел трябва да е в Синсинати.

— Много бързо.

— Да.

— Сигурно е започнал да си търси работа веднага.

Този път Джена се подвоуми.

— Мисля, че стана точно така.

— Заради позора от факта, че защитавате един педофил?

— Точно така. — Джена сложи ръце на хълбоците си. — Какво става, Уенди?

— Ходила ли си в „Луксозните апартаменти на Фреди“ в Нюарк?

— Какво на Фреди?

— Мотел за тайни срещи в центъра на Нюарк. Била ли си там?

— Разбира се, че не.

— Странно. Показах твои снимки на администратора. Той заяви, че те е видял в хотела в деня на убийството на Дан. Всъщност каза, че си го помолила за ключ от неговата стая.

Уенди блъфираше. Администраторът бе разпознал Джена Уилър и бе казал, че я е видял в хотела през последните две седмици, без да е сигурен в кой точно ден е станало това. Той си спомни, че й е дал ключ, без да задава каквито и да е въпроси — когато хубава жена от предградията се появи в мотела на Фреди, никой не иска да види личната й карта — ала той не си спомняше за коя стая ставаше въпрос.

— Заблудил се е — отвърна Джена.

— Не мисля. И което е още по-важно, когато съобщя в полицията, полицията също няма да мисли така.

Двете жени стояха една срещу друга и се гледаха с широко отворени очи.

— Виждаш ли, Фил Търнбол пропусна този факт — забеляза Уенди. — Предполагам, че си чула за самоубийството му?

— Чух.

— Той мислеше, че Дан е убил Хейли, тъй като според него е нямало други заподозрени. Дан се е криел в мотела. Никой не е знаел за местонахождението му, следователно никой не е могъл да подхвърли телефона на Хейли в стаята му. Бе забравил за теб, Джена. Както и аз.

Джена си свали кожените ръкавици.

— Това не доказва нищо.

— Ами това?

Уенди подаде снимката, на която бе фотографиран Кърби Сенет. Светложълтият диван на сини цветя бе точно зад тях, увит в найлон, и всеки момент щеше да бъде натоварен и откаран в Синсинати. Джена се вгледа малко по-продължително във фотографията.

— Дъщеря ти казвала ли ти е какво е да се напиеш с „Ред Бул“?

Джена й върна снимката.

— И това не доказва нищо.

— Със сигурност доказва. Защото вече знаем истината, нали така? Щом дам тази информация на полицията, те ще притиснат децата по-силно. Ще приберат фотографиите. Знам, че Кърби е бил тук. Двамата с Хейли бурно са се карали и са скъсали отношенията си. Когато го разпитах насаме, той ми призна, че вечерта, когато Хейли е изчезнала, тук, във вашия дом, е имало събиране, на което са пили алкохол. Каза ми, че са дошли само четири деца. Сега полицията ще ги притисне. И те ще проговорят.