Харлан Коубън - Клопка

Джена сведе поглед. Придърпа огромната риза плътно около тялото си, сякаш търсеше закрила в нея. Беше станала още по-дребна.

— Обичах го. Бях съсипана.

— Но както каза, мъртвият си е мъртъв. Дан вече бе квалифициран като педофил, а пък ти ми бе казала, че на Дан не му пукало дали ще изчистят името му. Не вярвал в живота след смъртта.

— Така е.

— Записите на телефонните разговори показват, че Дан се е обадил единствено на теб и на адвокат Флеър Хикъри. Само на теб се е доверявал. Знаела си къде се намира той. Телефонът на Хейли е бил още в теб. Тогава защо не? Да хвърлиш вината върху един мъртвец.

— Повече нищо не можеше да го нарани. Не го ли разбираш?

Тя имаше право и това бе ужасно. Никой не може да нарани мъртвеца.

— Ти си включила търсенето в „Гугъл“ на Рингууд Стейт Парк и си го вкарала в мобилния на Хейли. Още едно доказателство. Ако Дан я е убил и я е заровил там, тя защо ще търси този парк? Няма логика. Единственото заключение, което можех да направя, бе, че убиецът на Хейли е искал трупът й да бъде намерен.

— Не използвай думата „убиец“ — настоя Джена. — Беше нещастен случай.

— Наистина, Джена, не съм дошла на урок по семантика при теб. Но защо вкара Рингууд Стейг Парк за търсене в „Гугъл Ърт“?

— Защото независимо от онова, което си мислиш, аз не съм чудовище. Видях Тед и Марша, разбрах през какви мъки е трябвало да преминат. Осъзнах какви са последиците от неизвестността за тях.

— Заради тях ли го направи?

Джена се обърна с лице към нея.

— Исках да им дам малко спокойствие, доколкото мога. Исках да погребат дъщеря си както трябва.

— Колко мило от твоя страна!

— Пак този сарказъм — забеляза Джена.

— Какво за сарказма ми?

— Той е прикритие. Постъпихме лошо, така е. Беше грешка. Но и ти разбираш постъпката ни донякъде. Майка си. Правим всичко възможно, за да защитим децата си.

— Но не заравяме мъртви момичета в гората.

— Нима? Значи ти не би направила нещо за сина си, независимо какво? Представи си, че животът на Чарли е заложен на карта. Знам, че си загубила съпруга си. Представи си, че Чарли ще бъде хвърлен в затвора заради злополука. Какво щеше да направиш?

— Нямаше да заровя момиче в гората.

— Добре де, как щеше да постъпиш? Искам да знам.

Уенди не отговори. За миг си представи ситуацията.

Джон е жив. Чарли се качва горе при тях. Момичето лежи мъртво на пода. Нямаше защо да се пита какво би направила. Нямаше причина да стига чак дотам.

— Смъртта й беше нещастен случай — повтори Джена с тих глас.

Уенди кимна с глава.

— Знам.

— Разбираш ли защо постъпихме така? Не твърдя, че трябва да се съгласиш с мен. Но искам да знам дали разбираш.

— Мисля, че донякъде разбирам.

Джена обърна размазаното си от сълзи лице към нея.

— И как смяташ да постъпиш?

— Как би постъпила ти на мое място?

— Щях да оставя нещата каквито са. — Джена се протегна и взе ръката на Уенди в своята. — Моля те! Умолявам те! Остави всичко така.

Уенди се замисли. Когато дойде, целта й бе друга. Нима бе променила мнението си? Отново си представи, че Джон е жив. Видя как Чарли се качва по стълбите. Видя и мъртвото момиче на пода.

— Уенди?

— Не мога да бъда и съдия, и съдебен заседател едновременно — отвърна тя, като си спомни за Ед Грейсън и направеното от него. — Не е моя работа да те съдя. Но не е моя работа и да те оправдая.

— Какво ще рече това?

— Съжалявам, Джена.

Джена отстъпи назад.

— Нищо не можеш да докажеш. Ще отричам, че подобен разговор изобщо се е състоял.

— Може да опиташ, но не мисля, че това ще ти помогне.

— Ще бъде твоята дума срещу моята.

— Не, няма да бъде така — отвърна Уенди.

Тя махна с ръка към вратата. Иззад ъгъла се появи Тремънт, придружен от двама полицаи.

— Излъгах те — каза Уенди и разкопча ризата си. — Нося микрофони.

Вечерта, след като всичко бе свършило, Уенди седеше сама пред вратата на къщата си. Чарли беше на горния етаж при компютъра. Попе излезе и застана до стола й. Двамата се загледаха в звездите. Уенди пиеше бяло вино. Попе държеше бутилка бира в ръка.

— Готов съм за тръгване — обяви той.

— Не и ако си пил бира.

— Само една.

— Няма значение.

Той седна.

— И бездруго първо трябва да поговорим.

— Какво има? — попита тя.

— Аз не дойдох в Ню Джърси само за да ви видя — теб и Чарли.

Тя се обърна към него.

— А защо?

— Дойдох — отвърна той, — защото получих писмо от Ариана Насброу.