Харлан Коубън: Клопка

— Да. Но не мисля, че това променя нещата.

Уенди се замисли и прекара събитията през главата си още веднъж, този път по-бавно — вече имаше време.

Всъщност това променяше всичко.

Обърна се към Уокър и видя пистолета на кръста му. Известно време тя просто се взираше в него.

Уокър забеляза погледа й.

— Какво има?

— Колко куршума намерихте в паркинга за каравани?

— Моля?

— Момчетата от техническия екип огледаха паркинга, където е било стреляно срещу Дан Мърсър, нали така?

— Разбира се.

— Колко бяха куршумите?

— Само един, на паважа.

— Куршумът, пробил дупка в караваната?

— Да. Защо?

Уенди се запъти към автомобила си.

Уокър каза:

— Чакай, какво става?

Тя не отговори. Отиде до колата си и внимателно я огледа. Нищо. Никаква следа, никаква драскотина. Закри уста с ръката си. За да заглуши писъка си.

Уенди се качи в автомобила и се отправи към дома на Грейсън. Откри го в задния двор да плеви градината. Внезапната й поява го стресна.

— Уенди?

— Който и да е бил онзи, който е убил Дан, той стреля и по колата ми — заяви тя.

— Моля?

— Ти си точен стрелец. Всички го казват. Няколко пъти те видях да се целиш в автомобила ми. И да стреляш. Но по него няма и следа от куршум. Всъщност единственият куршум, открит на паркинга, е този, пробил стената — от първия ти изстрел. Открит е на най-очебийното място.

Ед Грейсън вдигна поглед от земята.

— За какво говориш?

— Как е възможно точен стрелец да пропусне Дан Мърсър от толкова близко разстояние? Как е възможно да не улучи колата ми? Как може да не уцели проклетата земя наоколо? Отговор: невъзможно е. Всичко е било инсценировка.

— Уенди?

— Какво?

— Остави нещата такива, каквито са.

Двамата срещнаха погледите си за миг.

— Няма начин. Смъртта на Дан още тежи на съвестта ми.

Той не каза нищо.

— Като си помисля, каква ирония на съдбата! Когато го видях в караваната първия път, Дан бе целият в охлузвания и синини — бяха го пребили. Ченгетата си мислеха, че Хестър Кримстийн е много умна. Защото бе използвала моите показания за твърденията си, че ти си го бил набил и това е била причината в колата ти да има следи от неговата кръв. Онова, което те не можаха да разберат, е, че тя говори истината. Ти си открил Дан. Набил си го, защото си искал да си признае. Но той не го е направил, нали така?

— Да — отговори Ед. — Не си призна.

— Всъщност ти си започнал да му вярваш. Разбрал си, че вероятно е невинен.

— Може би.

— Ще ми помогнеш ли? Върнал си се вкъщи. И какво стана — притиснал си Ед младши да ти каже истината ли?

— Остави, Уенди.

— Хайде. Знаеш, че не мога да се откажа. Ед младши призна ли си, каза ли ти, че снимките е направил вуйчо му?

— Не.

— Кой тогава ти каза?

— Жена ми, ясно? Видя ме целия в кръв. Заяви ми, че трябва да престана. Разказа ми какво се е случило, че брат й е направил снимките. Умоляваше ме да оставя нещата така. Синът ни щял да го преживее. Брат й щял да потърси медицинска помощ.

— Но ти не остави нещата така.

— Права си. Но имах намерение да накарам Ед младши да свидетелства срещу вуйчо си.

— Прострелял си го в коленете?

— Не съм чак толкова тъп, че да ти отговоря на този въпрос.

— Няма значение. И двамата знаем, че ти си го направил. А после какво? Отиде при Дан, за да му се извиниш ли? Нещо от този род?

Той не отговори.

— Нямаше никакво значение, че съдията прекрати делото — продължи тя. — Моето шоу съсипа живота на Дан. Дори сега, когато излязох и публично го реабилитирах, хората продължават да мислят, че Дан е педофил. Няма дим без огън, така си казват. Нямал е никакъв шанс. С живота му бе свършено. Може би и ти се укоряваш за начина, по който го преследваше. Ти също искаш да оправиш всичко.

— Остави нещата такива, каквито са, Уенди.

— При това ти си пенсиониран федерален съдия. Човек, който работи по програмата за защита на свидетелите, права ли съм? Знаеш как да направиш така, че хората да изчезнат.

Той не отговори.

— Така че решението е било много просто. Трябвало е да инсценираш смъртта му. Не си могъл да намериш друг труп или да подправиш полицейския рапорт, както би могъл да направиш с федералните документи. А без труп ти е бил необходим надежден свидетел — някой, който никога няма да вземе страната на Дан Мърсър. И това съм аз. Оставил си достатъчно улики, за да може полицията да повярва на думите ми — кръв, свидетел, който те е видял да изнасяш килим, колата ти е на местопрестъплението, поставяш проследяващо устройство на моя автомобил, дори отиваш на стрелбището — ала не са достатъчни, за да те осъдят. В пистолета си имал само един истински патрон. И си го изстрелял в стената. Останалите са халосни. Вероятно Дан се е порязал нарочно. О, дори нещо още по-умно — намираш някакъв паркинг за каравани извън обсега на мобилните оператори. Свидетелят ти трябва да се махне оттам. Така ще имаш достатъчно време, за да измъкнеш Дан. А когато са намерили мобилния на Хейли в онази стая, за миг си изтръпнал, нали съм права? Затова дойде тогава в парка. Затова търсеше информация. За миг си се притеснил, че вероятно си помогнал на истинския убиец да избяга.