Дейвид Игнейшъс - Директорът

Кайл имаше таланта да прави пари и хората искаха да научат тайната и дори на тази хакерска конференция. Жената бързо отминаваше бизнес въпросите. Те я отегчаваха. Искаше и се да говори за държавния надзор, заплахите за свободата, новия информационен ред в света.

Един от присъстващите я попита дали са верни слуховете, носещи се в чат каналите, че тя е най-големият таен спонсор на „ Уикилийкс“ 12.

- Ченге ли сте? - попита Кайл. - Следващият въпрос.

Когато приключи, жената раздаде визитки с името на организация, която беше създала наскоро, наречена „Too Many Secrets“ 13. Името беше получила от пренаредената анаграма на „Setec Astronomy“, което представляваше пъзел в развръзката на хакерския филм „Експертите“ 14. Организацията нямаше телефонен номер или имейл адрес, но ако Кайл срещнеше някой интересен, му написваше контактите си със ситен и красив почерк.

Рамона Кайл не се отклоняваше от графика си за когото и да било, но Морис беше изключение. Години след като завършиха, двамата продължиха да поддържат връзка, най-вече на срещи на високотехнологични ексцентрици. Тя му написа имейл няколко седмици преди конференцията в Лас Вегас и му предложи да пийнат по нещо след речта и. Препоръча бар на име „Пепърмил“, който се намираше в северната част на столицата на хазарта, долнопробно местенце за каубои и проститутки, където никой нямаше да ги разпознае.

Заведението беше почти празно. В центъра му имаше огнище, заобиколено от незаети розови канапета. Кайл се беше разположила в един от задните ъгли и пиеше сок от нар без лед. Приличаше на бездомно момиче: слабо тяло, раздърпани дрехи, червена коса, която все още беше мокра от душа след речта.

Морис се разположи до нея. Когато бяха в „Станфорд“, искаше да спи с нея на момента, в който я видя, още кога- то беше анорексичка и изпълнена от чиста мозъчна енергия. Сега, когато изглеждаше в доста по-добро здраве, не беше толкова секси. Морис се приближи до нея, а тя се премести още по-навътре в сенките на сепарето.

– Предпазлив ли беше? - попита жената.

– Разбира се. Взех две таксита и автобус.

– Полудели са - каза му тя. - Трябва да внимаваш.

– Не се безпокой - успокои я Морис. - Тук съм.

Новите колеги на Греъм Уебър си помислиха, че се шегува, когато каза на първата си среща с персонала, че иска да премахне статуята на Уилям Дж. Донован 15от фоайето. Ветераните, които всъщност не бяха толкова стари, но бяха цинични копелета, не смятаха, че трябва да го прави. Донован беше основателят на агенцията, за Бога. Статуята му го представяше изправен, с една ръка върху колана, красив като бронзов бог, готов да спечели Втората световна война съвсем сам. Стоеше във фоайето от времето, когато Алън Дълес 16беше построил проклетата сграда. Не можеше просто да се отърват от нея.

Новият директор обаче беше сериозен. Той каза, че агенцията трябва да навлезе в двадесет и първи век и тази промяна трябва да започне със символите. Хората от старшия състав, който беше събран в конферентната зала на седмия етаж, завъртяха очи, но никой не каза нищо. Бяха наясно, че новият човек сам плете въжето, на което щеше да се обеси. На следващия ден някой сподели тази история с „Вашингтон Поуст“, което едновременно разсмя директора и затвърди мнението му каква каша цареше на това място. За изненада на всички Уебър устоя на думите си и премахна иконичната фигура на Дивия Бил от мястото и до лявата централна врата. Изявлението гласеше, че статуята е премахната временно за почистване, но дните си минаваха, а участъкът, на който стоеше пиедесталът, си остана обезцветено парче от пода.

Централното разузнавателно управление беше като частно училище в някои области. Висшите служители измисляха прякори на Уебър зад гърба му още на първата седмица, все едно беше нов учител. Тези прякори варираха от Уебфут, през Уеб- хед, та чак до Богаташчето. Мъже и жени се присъединяваха към това унизително начинание, всички бяха равнопоставени, що се отнасяше до недоволството. На директора като че ли не му пукаше. В детството му го наричаха Роки, но никой не смееше да се обърне така към него от години. Помисли си дали да не възобнови стария си прякор отново. Колкото повече старите момчета и момичета се опитваха да го захапят, толкова по- уверен беше той в своята мисия да оправи онова, което нарече на първата среща със служителите си най-дезориентираната агенция към правителството. Между другото, никой не му се възпротиви за това. Как биха могли да го сторят? Беше си самата истина.