Дейвид Игнейшъс - Директорът

Аудиторията на Уебър го слушаше внимателно, дори и най-странните хлапета с най-заострените прически. Мъжът осъзна, че е така, когато повечето от тях спряха да гледат устройствата си и вдигнаха погледи към него.

- Не харесвах онова, което се случи - продължи милионерът. И тогава разказа историята, която повечето от тях знаеха, която всъщност беше истинската причина да дойдат да го слушат - как беше протестирал срещу заповедите за наблюдение на правителството, в началото тайно, а след това и със съдебен спор, който мина през няколко съдилища, а след това и чрез съвместна работа с членове на Конгреса, и най-накрая като отказа открито да се подчини на онова, което адвокатите му твърдяха, че са незаконни заповеди, и се осмели да каже на правителството да закрие проекта си по време, в което беше член на Борда на съветниците по въпросите на разузнаването. Сподели, че са можели да го уволнят от поста му и да сринат бизнеса му, но нямало да се откаже без бой. В края на краищата и те нямали намерение да го сторят.

Уебър погледна към Джеймс Морис, когато стигна до последната част от речта си относно разузнаването. Видя младия мъж да се усмихва и да кима. В очите му блестеше искра, устата му беше леко отворена. Подобна гледка можеше да се види понякога в църквата, когато вярващите биваха докосвани, или на концерт, когато публиката се изгубеше в потока от ноти.

- Опитах се да помогна на страната си по всеки законен начин - продължи Уебър. - Опитах се да помогна на ЦРУ, АНС и ФБР да си свършат работата. Служил съм в един от най-чувствителните надзорни бордове в правителството. Ще запазя тези тайни и ще кажа „да“утре, ако някой ме помоли да помогна с каквото мога. Но не бих направил нищо противоконституционно. Не мога да осъществявам бизнеса си в страна, която контролира информацията. Предпочитам да го закрия. Както знаете, ако следите новините, печелим тази битка. Мисля си, че хората са осъзнали, че сигурността и свободата не са във война една с друга... защото в Америка не можеш да имаш едното без другото.

Слушателите на DEF CON се влюбиха в речта. Хората се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат толкова силно, че Уебър се почувства неудобно. Когато приключи, един човек в костюм дойде при него и му даде визитката си. Каза, че работи за Тимъти ОКийф, съветника по национална сигурност. Също така сподели, че Уебър е изнесъл чудесна реч, която е облякла в думи онова, в което вярва президентът. Попита дали може да покаже видео от лекцията на колегите си в Белия дом и Греъм му каза „Разбира се“, все пак речта е за всеки, който би се заинтересувал. Човекът попита също така дали Уебър има желание да обядва с О’Кийф в скоро време, за да обсъдят как администрацията може да начертае нов път за разузнаването.

Греъм беше поласкан. Но в крайна сметка беше бизнесмен, а не политик. Винаги започваше да се тревожи, когато хората се държаха прекалено приятелски. Това означаваше, че ще искат нещо неприятно от него.

Морис чакаше Уебър пред Зелената стая. Стоеше настрани от тълпата, която се беше скупчила, за да поздрави милионера или за да му даде визитки, или просто да му се подмаже. Едва когато Греъм остана сам, младият мъж се приближи до него.

– Това беше една адски добра реч - каза Морис.

– Хората от вашата агенция няма да я харесат. Ще се почувстват заплашени.

Младият мъж се усмихна - на лицето му се изписа изражение на някой, който току-що беше научил нова тайна.

– Те губят - отвърна той. - Елате да ви покажа какво могат хакерите.

Разхождаха се из залите още няколко часа, запознаваха се с най-различни хора, пиеха бира и разговаряха за технологии. С напредването на вечерта бяха стигнали до най- вътрешните зони на конференцията. Най-накрая се озоваха пред един огромен коридор, в дъното по който се носеха виковете на стотици хора, които крещяха: „Не се прецаквай!"

Уебър беше любопитен какво се случва, извървя разстоянието до вратата и влезе в помещението. То беше претъпкано с видимо пияни младежи, които крещяха на състезателите на сцената, а те се опитваха да отговорят на шантави въпроси относно компютърното хакване и технологиите. Някои от играчите бяха свалили тениските си, мъже и няколко жени, и бяха останали голи. Сред публиката се подхвърляше голяма гумена топка, пиеше се бира в промишлени количества, а на сцената някаква жена по черен сутиен и жартиери съблазняваше състезателите.

– За какво е всичко това? - попита Уебър ококорен, до- като наблюдаваше врявата.