Дейвид Игнейшъс - Директорът

Двамата спряха да се регистрират на ВИП кабината точно пред главната зона на конференцията. Уебър се чувстваше неудобно с всичките тези „Мохаук“ прически и голи глави наоколо. Тениските им рекламираха страстта им да опропастят подредения свят: на една от тях пишеше: „Hackito Ergo Sum“ 2. „Хакни облака“ 3, крещеше друга. „Плътски познания за смъртта“, предупреждаваше трета.

Човекът в кабината подаде на Уебър пропуска за конференцията. Той представляваше устройство със странна форма, пластмасови изображения на египетски богове и мумии под електронен дисплей с електронна платка, по която бяха наситени чипове и предаватели. Имаше място за три ААА батерии на гърба му. Уебър започна да поставя батериите, които му бяха дали като част от регистрационния му комплект.

– Не го включвайте - предупреди го Морис. - Представлява миникомпютър, който ще се свърже към mesh мрежата 4. Така ще ви следи където и да отидете. Възможно е да има камера и микрофон. Оставете го изключен. Вие сте говорител. Не ви трябва пропускът да е включен. Ако има някакъв проблем, аз ще се оправя.

Уебър окачи странно изглеждащото устройство около врата си и мина през пропускателния портал под уважителните кимания на портиерите към спътника му.

– Виждам, че сте идвали тук и преди - констатира Уебър и последва нишката на тълпата, която влизаше в зоната на конференцията.

– Присъствам на DEF CON 5от десет години насам - отвърна Морис, наведе се над милионера и му заговори тихо: - Това място е любимото ми гърненце с мед 6.

– Вербуваш хора на това място? - учуди се Уебър.

– Тук съм наел някои от най-добрите ми служители. - Морис посочи към един дебел, пъпчив младеж в карго къси панталони и сандали и към едно готическо момиче, цялото в черно, което смучеше близалка. - Тези хора може и да не изглеждат особено привлекателно, но когато започнат да пишат кодове, се лее поезия.

Уебър кимна към спътника си, все едно искаше да му каже: чатнах. Точно заради това беше приел поканата да говори на хакерската конференция. Като член на Борда на съветниците по въпросите на разузнаването искаше да види бъдещето на това разузнаване. Помоли директора на борда да поиска от разузнавателното общество да му препоръча умен млад специалист, който познава сцената. Осигуриха му Джеймс Морис, мъж, който вече си беше спечелил репутация в Центъра за информационни операции на ЦРУ със своите технически умения.

– Елате, сър, искам да ви покажа нещо страшно - каза Морис и поведе по-възрастния си спътник по един дълъг коридор с черни стени към централната част на конференцията, където вече се беше струпала голяма тълпа. Проправяха си път между възли от хора, които се бяха облекли, все едно щяха да участват в парти за Хелоуин; най-накрая стигнаха до видеостена, която беше рамкирана в картонени изрезки от анимационни овце с шлифери и слънчеви очила. На екрана вървяха поредица от имена и номера.

– Какво, по дяволите, е това? - попита Уебър.

– Нарича се Стената на овцете. - Морис посочи към информацията, която се превърташе над тях в последователна нишка. - Това са потребителски имена и пароли на хората, чиито комуникационни устройства са били засечени точно сега, в реално време.

Уебър поклати глава. Ръката му посегна към телефоните в джоба му.

– Толкова ли е лесно? - попита той.

– Тук нещата стават много бавно. Трябва да видите какво мога аз с моите машинарии в агенцията.

Морис поведе Уебър към някои от другите демонстрации. Отидоха в една зона, наречена „Локпик Вилидж“, която беше посветена на отключването на истински ключалки на врати, прозорци, сейфове и всичко друго, което може да бъде „заключено“. Минаха покрай сергии, на които търговци предлагаха специализирано компютърно оборудване, евтини електронни платки, тениски, бира. В друго помещение на различни маси бяха разположени отбори, които играеха специална версия на „Открадни флага“, при която се опитваха да пробият в чуждия сървър и същевременно да защитят своя от атака.

Морис подаде на Уебър програмата с лекциите, които се провеждаха в различните стаи. Тук беше истинско училище за пакостници: „Хакване на Bluetooth връзки между телефони“, „Хакване на радиочестотни идентификатори на карго контейнерите“, „Конструиране на дрон“, „Контролиране на автомобили от разстояние чрез електронните им системи“, „Хакване на рутери“, „Инсталиране на задни вратички в хардуер и софтуер“, „Пробиване в „сигурната“ архитектура на изчисленията в облак“ 7, „Манипулиране на непроизволни „произволни“ генератори и несигурни компютърни часовници“, „Пробиванена безжични криптиращи ключове“. Програмата с лекциите беше написана на няколко листа.