Дейвид Игнейшъс - Директорът

-Хакерско предизвикателство - обясни Морис. - Включва безплатна бира и жена на име Госпожица Котенце. Целта е да унижиш или да бъдеш унижен.

– Това е хакерският етос, чатнах - отвърна Греъм. - Унижи или ще бъдеш унижен.

– Да, сър - съгласи се Морис. - Печеля тази игра от три години. Вече не ми позволяват да участвам.

Прекараха още един час в обиколки, докато Уебър реши, че е видял достатъчно. Върнаха се в „Сизърс Палас“, където милионерът взе вечеря за себе си и Морис в „Нобу“. Младият мъж говореше бързо, развълнуван от нещата, които видяха. Уебър едва смогваше да обработва всичко, което чуваше.

– Остават ли ви да си вършите работата в агенцията? - попита Уебър, докато плащаше сметката. Беше се успокоил след изнасянето на речта пред тези хора от хакерския свят.

– Не точно. Страхуват се от мен. Онова, което правя, е подривно по дефиниция. Няма граници. Има допирни точки с много дирекции. Това не им харесва.

– Не е ли точно заради това ЦРУ? - учуди се Уебър. - Неговата работа е да е в областите, които са недостъпни за останалите хора. Ако можеш да минеш през предната врата, просто изпращаш Държавния департамент 9.

– Да, сър. Но тези хора се страхуват от бъдещето. Те не знаят как да живеят в един отворен свят. За повечето от тях часовникът е заседнал на 1989 година. За други все още е 1945. Най-голямото събитие през годината е вечерята на Управлението на стратегическите служби 10. Имам предвид, че това е жалко. Действат така, все едно говорим за социален клуб.

Уебър слушаше внимателно какво му говореше младият мъж. Онова, което казваше, го разтревожи. Въпреки личните му битки с правителството през последните няколко години, желаеше една силна разузнавателна агенция.

– Как могат да се оправят нещата? - попита той.

– Честно ли? Хората трябва да започнат с онова, което казахте днес, а именно да се опитат да мислят как трябва да изглежда една модерна американска разузнавателна агенция. Може би не сте забелязали, но ЦРУ действа като посредствена версия на МИ6. Държим се неамерикански.

Уебър погледна часовника си. Последният коментар го изнерви. Беше накарал Морис да си развърже езика, а той беше стигнал прекалено далеч.

– Трябва да изчезвам - заяви той. - Утре рано сутринта летя за Сиатъл. Всичко това ми отвори очите. Благодарен съм на онзи, който уреди нещата.

– Благодарете на заместничката ми, доктор Ариел Вайс. Тя е жената в моя отдел на откачалки, която уреди всичко.

– Кажете на доктор Вайс, че е суперзвезда.

Морис кимна, но все още не беше готов да остави Уебър да си върви.

- Знаете ли какво? - започна той, като се наведе над спътника си, очите му плуваха зад стъклата на дебелите му очила. - Мразя да работя за глупави хора. Това ме обижда. Именно поради тази причина имаме нужда от нов директор.

Морис бръкна в джоба на анорака си, след което протегна ръка и се ръкува с милионера. В дланта му се намираше медальонът на Центъра за информационни операции, с името на центъра в долната елипса и „Централно разузнавателно управление “, написано в горната. В средата се намираше син плешив орел над глобус, съставен от нули и единици. Над главата на орела бяха изписани думите „Хитрост“, „Познание“, „Иновация“, а над всичко това - голям сребърен ключ.

Морис остави медальона да падне в ръката на Уебър, до- като се ръкуваха.

Милионерът прие подаръка. Погледна младия мъж, който беше сдържан и непроницаем зад очилата с черни рамки. Очите му се плъзнаха върху медальона от блестящо златно, сребърно и синьо, гарнирано от този голям мистериозен ключ. Това беше първият път, в който сериозно обмисли възможността да застане начело на ЦРУ, а в следващите месеци идеята се превърна във фиксидея - до онази октомврийска сутрин, петнадесет месеца по-късно, когато се превърна във факт.

Джеймс Морис прекара още един ден в Лас Вегас. Искаше да се види с една стара приятелка от „Станфорд“, Рамона Кайл. Тя също изнасяше реч на DEF CON на тема граждански свободи и интернет. Морис се настани в аудиторията, за да я слуша. Жената говореше толкова бързо, че за останалите слушатели беше трудно да следят какво казва. Тя беше жилава и емоционална личност, а зад малката и фигура се криеше изключителен интелект. Косата и беше бухнала и на червени къдрици като на сирачето Ани.

Когато дойде времето за въпроси, няколко от присъстващите с нормални прически зададоха такива, свързани с инвестициите. Рамона Кайл беше нещо като култова фигура в света на рисковия капитал 11. Веднага след като завърши „Станфорд“, взе участие във фонд и се захвана с бизнес в Будапеща, Мумбай, Сао Пауло, Сантяго - всички места, обичаше да казва тя, които създаваха шампиони по шахмат, а все още нямаха свои собствени инвестиционни банки. Понякога създаваше собствени компании, понякога създаваше такива с други хора, с които обсъждаше бъдещето в някое кафене в Рио или в някой бар в Дубай. В крайна сметка създаде свой рисков фонд и парите потекоха толкова бързо, че накрая спря да ги брои - и започна да мисли за по-сериозни неща.