Дейвид Игнейшъс - Директорът

– Имали сме неочакван посетител в базата ни в Хамбург днес. Някакъв млад мъж е поискал да разговаря с мен лично, но шефката на подразделението казала, че това не е възможно. Било някакво хлапе, хакер от Цюрих. Твърдяло, че има изключително важна информация.

– Какво е искал да ви каже? - Морис се наведе напред и намести очилата си.

– Споделил, че сме хакнати. Че някой е пробил системите ни. Все още не разполагам с всички подробности, но имал списък с имената на нашите служители в Швейцария и Германия, който според моя началник-щаб Сандра Бок е точен.

Морис кимна. Остана мълчалив за известно време, след което се обърна към директора и му каза:

– Разбира се.

– Какво означава това? - попита Уебър.

– Разбира се, че ще помогна, ако желаете помощта ми.

Уебър се облегна в стола си объркан. Не беше свикнал някой да приема заповеди още преди да му ги беше възложил. Въпреки това му харесваха ентусиазмът и спонтанността на младия мъж.

– Чудесно. Искам свеж поглед над всичко това. Искам да бъдеш агресивен, но не и глупав. Всички в сградата биха се зарадвали, ако задействам алармата и заключа вратите и прозорците, така че нищо никога да не се промени.

Морис премига. Погледна към каблограмата, а след това и към директора.

– Къде е посетителят сега? - попита той.

– Не знаем. Не е искал да отиде в една от секретните ни квартири. Казал, че сме компрометирани и че не можем да го защитим.

– Ще се опитам да го открия, господин директор. Да го изведа на светло. Опасно е за самия него да е сам.

– Как ще успееш да намериш някой, който е изчезнал?

– Това ми е работата, да съм сред тези мрежи.

– Смятах, че подземният свят на хакерите е недостъпен. Това ми казват всички цяла седмица.

Морис заговори изключително тихо:

– Имаме някои специални операции. Водят се извън сградата, така че не е нужно да ги разискваме с разузнавателните комисии. Разполагам с няколко програми и неофициални служители под прикритие. Попитайте господин Хофман. Той ги одобри.

Уебър кимна. Само седмица на тази позиция и тайните започнаха да излизат на бял свят.

– Всичко легитимно ли е? Искам да си агресивен, но и да спазваш закона. Това място няма нужда от повече скандали.

– Да, сър. Като повечето неща тук. Просто искам да сте наясно.

Уебър взе каблограмата в ръце и потърси името на неочаквания посетител в Германия.

– Някога чувал ли си за този швейцарец, Рудолф Биел?

– Не, сър. Но мисля, че знам организацията, за която говори. Те се въртят около една германска хакерска група. Също така имат връзки с руснаците. Следим ги от известно време.

Уебър забарабани с пръсти по масата. Морис извади броеница с нефритени топчета от джоба си, но размисли и бързо я върна обратно.

Греъм наруши тишината:

– Обясни ми положението: трябва да го измъкнем, но внимателно, за да не разбере организацията му, че сме го докопали.

– Точно така, сър. Те ще вземат съответните мерки.

– След това не можем просто да го пуснем да си ходи. Ще е ходещ мъртвец, ако го сторим. Какво препоръчваш на новия директор?

Морис се изгуби зад очилата си за момент, докато обмисляше проблема. Заговори бързо с тих, но отчетлив глас, също като речитатив.

– Така... за да осъществим изтеглянето му при нас, трябва да инсценираме смъртта му. Ще измислим нещо: автомобилна катастрофа, потънала лодка или свръхдоза. Ще подправим документите за германците, така че да го обявят за мъртъв, а междувременно ние ще го измъкнем. След това ще видим дали приятелите му ще приемат лъжата.

– Това ще сработи - съгласи се Уебър. - Харесвам те. Готов си да хвърлиш заровете. Хайде да ти осигурим малко помощ.

Греъм натисна копчето на интеркома, за да се свърже с Мари.

– Искам да говоря с Бийзли - обяви той.

Морис поклати глава и безмълвно изрече „не“.

– Задръж малко - каза Уебър в слушалката. Обърна се към Джеймс.

– Не се ли нуждаеш от Бийзли? Той е шефът на Службата за прикритие. Как ще проведеш изтеглянето без него?

– Това трябва да е случай на ЦИО. Бийзли ще действа старомодно, ще счупи доста мебели.

– Но той провежда подобни операции.

Морис отговори с твърдия тон на човек, който иска да създаде нов франчайзинг 35:

– Ние познаваме подземния свят на хакерите, господин директор. Не се страхуваме от него. По дяволите, сър, та ние самите сме такива. Имаме ново преимущество: наричам го нашата „специална единица за достъп“. Разполагаме с някои бивши военни, които ни помагат. Можем да ги използваме.