Дейвид Игнейшъс - Директорът

– Какво знаеш? - попита Греъм. Това беше неговото обичайно посрещане. Двамата с Морис се ръкуваха. - Радвам се да те видя отново.

– Получили сте големия офис - каза по-младият мъж в опит да обобщи информацията. - Тук е по-тихо от „Сизърс Палас“.

– Вече не е - отвърна Уебър.

Директорът направи знак на посетителя си да се разположи на канапето, а той се намести в големия фотьойл. Офисът му все още не беше украсен, освен една голяма карта на света и една снимка на президента. Онова, което привличаше погледа, беше гледката навън през прозорците. Листата почти бяха из- попадали от дърветата в средата на октомври и сега пейзажът представляваше сцена, изрисувана с палитра от червеникаво- кафяво, а не със зелено.

– С какво се занимава изминалата година? - попита Уебър.

– Работих здраво, опитах някои нови неща, но в по-голямата част от времето нямаше нищо интересно. Хората бяха, знаете, съсредоточени върху случващото се с Янковски.

– Точно заради това съм тук - каза директорът. - Да направя рестарт. Разкажи ми за себе си. Подробностите, които не можеше да ми разкриеш преди.

Морис се усмихна срамежливо. Имаше искра в очите си, блясък. Уебър беше виждал това и преди при много умните хора. Те бяха включени към някаква енергия, която липсваше при другите.

– Аз съм компютърджията на агенцията. Това вече сте го чули, убеден съм. В основата си е самата истина. Завърших математика в „Станфорд“, след това прекарах две години в Китай, където работех за „Майкрософт“, след това отидох в университет „Карнеги Мелън“ за докторантурата ми по електроинженерство, но вместо това бях вербуван от „Клоуните в действие“ 34.

– „Клоуните в действие“?

– Извинете, господин директоре, просто вътрешна шега.

– Не се извинявай. Самият аз може да я използвам. Продължавай. С какво се занимаваше, когато постъпи в агенцията?

– С „Операции“. Искаха да ме изпратят в „Наука и технологии“, но можех да си остана в университета, ако исках да съм инженер. Оказа се, че съм добър във вербуването на системни администратори. С тях говорим един и същи език. Службата за прикритие ме изпрати в Париж и Хонконг. След това ме върнаха у дома за кратко, след което работих в Белия дом, където подбирах служителите на национална сигурност. Най-накрая ме прибраха обратно да управлявам „Информационни операции“. Това е моята история.

– Вече знам, че си спечелил „Хакерско предизвикателство“ три години поред.

Морис се усмихна.

– Не ви казах, че псевдонимът ми е Поунзор. Все още ме наричат така в Центъра за информационни операции. Новите хлапета смятат, че е готино.

– Какво означава Поунзор.

– Означава „притежавам те“. В мрежата хората казват, че си „поунъл“ някой, когато пробиеш в системата му. Този, който пробива, е „поунзор“.

Уебър кимна, харесваше му онова, което чуваше. Тези сини очи преценяваха Морис.

– Впечатляващо - каза Греъм. - Все още ли си хакер?

Джеймс се усмихна с тази негова внимателна и сдържана

усмивка.

– Какъв е правилният отговор? - попита той.

– Няма такъв.

– Щом е така, да, разбира се, че съм хакер. За Бога, та аз работя за ЦРУ Това е най-големият хак в света, нали така? Ние притежаваме всичко.

– Излъгах те - сподели Уебър. - Имаше правилен отговор.

Младият мъж се усмихна, но само за момент. Малко по

малко губеше стеснителността си. Погледна директора право в очите.

– Направихте нещо много смело тази седмица, господин директоре.

– Какво имаш предвид? Че се появих на работа ли?

– Махнахте статуята на Дивия Бил Донован. Той представляваше сериозно наследство за агенцията още от времето на нашите прародители в Лондон. На някои хора няма да им хареса.

– По дяволите, това е просто една стара скулптура. Ще я върна след година-две. Това място просто се нуждае от някои нови лица, малко проветряване.

– Има нещо повече от това. Вие срязвате нишката. Заявявате, че сте независим. Това е... - Младият мъж щеше да продължи, но внезапно млъкна, все едно беше на път да изпусне нещо много опасно и затова си затвори устата.

Директорът се изправи и се обади на Мари да направи кафе. Тя се появи почти веднага с поднос с напитки, студени и топли, съпътствани от бисквитки и малки сандвичи. Уебър си наля чаша с кафе. Докато разбъркваше зрънцата на подсладителя в черната течност, взе решение.

– Имам проблем - сподели той. - Реших той да стане и твой проблем.

Уебър изчака Морис да каже нещо, но той не го стори, така че продължи нататък. Подаде на младия мъж копие от каблограмата, която беше изпратена преди няколко часа от Германия.