Дейвид Игнейшъс - Директорът

Сандовал изпрати истинското име на Рудолф Биел и местоположението, на което се беше появил, в различни каблограми за по-голяма сигурност. Тя описа предупреждението му, че системите на агенцията не са сигурни, и съпътстващото му доказателство, а именно списъка с имената на служителите в Германия и Швейцария. Също така отбеляза споменаването му на „Приятелите на Цербер“ и „Борсата“, но пропусна прякора му Швейцарска личинка. Помоли всички материали за него да се проверяват офлайн. Заключи, като обясни, че младият мъж е отказал да остане в някоя от квартирите на агенцията, защото е смятал, че не е безопасна, и че ще се върне в консулството в понеделник сутринта.

Съобщението беше сдържано и професионално, но задействаше всички аларми. Беше изпратено на Греъм Уебър през европейското поделение, на което Сандовал докладваше, с копие до началник-щаба на директора Сандра Бок. Когато съобщението се озова на седмия етаж, Уебър беше на обяд в Капи- тол Хил 32на посещение при председателя и един от членовете на Комитета по разузнаването. Служителят, който отговаряше за комуникациите, уведоми началник-щаба, че има спешно съобщение за директора.

Бок осъзна, че информацията е изключително важна, веднага след като го прочете. Най-голямото бедствие за една разузнавателна агенция беше проникване на агент или пробив в системата, а тук като че ли ставаше въпрос и за двете. Изпрати каблограма обратно до Хамбург и уведоми Сандовал да е в готовност и да очаква инструкции. Бок не беше от хората, които лесно се вълнуваха. Работеше от двадесет години за ЦРУ, истински ветеран, пробила си път нагоре в организацията през брутална конкуренция, беше започнала като анализатор на Близкия изток, след това се премести в „Наука и технологии“, след това служи като началник на база в Тунис и накрая стана шеф на дирекция „Поддръжка“. Тя беше силна и едра жена, алергична към всякакъв вид диети. Обличаше се в черни костюми с панталони всеки ден, все едно това беше някаква униформа.

Бок обмисли възможността да се обади на директора, докато е на обяд, но сметна, че така само ще го обезпокои и вероятно щеше да породи въпроси у членовете на Конгреса. Жената провери дали шефът на Службата за сигурност беше в сградата, но установи, че е на път. Като подкрепление провери Центъра за информационни операции, който беше разположен в една сграда на няколко километра оттук. Директорът, Джеймс Морис, беше на обяд, така че му остави съобщение с молба да се обади възможно най-скоро.

Най-накрая се обади на телохранителя на Уебър и го помоли да я уведоми, когато шефът тръгне от Капитолия към Ланг- ли. Тя го чакаше във външния офис, когато се завърна.

Уебър тъкмо махаше вратовръзката, която носеше заради обяда в Капитолия, когато мина през вратата. Бузите му бяха червени. По настояване на конгресмените беше изпил една чаша вино. Бързаше. Изражението на лицето му казваше „Не ме безпокойте“.

– Какво има? - попита Бок той, като едва и хвърли поглед. Искаше отговорът и да е „нищо“, за да може да се заеме с купчината книжа, които стояха върху бюрото му. Да слуша наставленията на конгресмените как трябва да управлява агенцията бяха развалили настроението му.

– Мисля, че трябва да погледнете това, господин директор - каза Бок. - Пристигна, докато бяхте на обяд. - Тя му подаде каблограмата, беше прибрана в червена папка, и го последва във вътрешния офис.

Уебър се разположи на голямото си бюро и разгледа съдържанието на съобщението. Когато приключи, погледна нагоре към жената със сините си като топчета очи. Той се доверяваше на Бок, силна жена ръководител, която не знаеше що е умора. Беше достатъчно съобразителен да не взема решения през първата седмица, без да се допита до нея.

– Какво, по дяволите, означава това? - попита Греъм и направи знак на Бок да седне, но тя остана да стои права.

– Не знаем. Но можем да предположим, че е нещо лошо.

– Смятах, че комуникациите на ЦРУ са непробиваеми. Това ми разправят всички вече цяла седмица.

– Нищо не е непробиваемо, сър. Системите ни би трябвало да са сигурни, освен ако някой не намери слабо място.

ЦРУ системите на теория бяха защитени, което означаваше, че са напълно отделени - електронно - от интернет или някоя друга несигурна изчислителна система.

Уебър помисли за миг. На лицето му нямаше нито гняв, нито тревога, само студеното прехвърляне на различни варианти и вероятности.

– Възможно ли е това да е някаква провокация от друга служба? - попита той.