Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий

Под него имаше снимка на Спенс Харингтън в болничното легло и Кайли, седнала до него.

Заглавието на трета страница гласеше: "Бомбаджия приковава продуцент. Жената на продуцента заковава бомбаджията". Статията беше илюстрирана със снимка на Кайли във вечерна рокля и Спенс в смокинг, заснета само няколко дни преди това в "Радио Сити". Бяха публикували и моя портретна снимка от служебната ми карта, придружена от текст: "Другият партньор на Кайли Макдоналд-Харингтън, детектив Закъри Джордан".

Направо не беше за вярване — в понеделник се бях събудил с мисълта дали сформирането на екип с Кайли Макдоналд няма да съсипе кариерата ми, а в четвъртък тя вече беше героинята, а аз бях просто "другият полицай".

Пристигнах в офиса в 07.30. Кайли вече беше там и ме чакаше.

— Зак, направо съм потресена — започна тя, стискайки вестника в ръка.

— Недей — казах аз. — Ти се справи с Лекси и Беноа, ти заслужаваш цялата слава.

— Но ние с теб сме партньори. Бяхме заедно в цялото това нещо. Ти работиш в отдел "Специални клиенти" вече три години, а аз съм тук от три дни. Не знам какво са си мислели от пресата, когато са представяли историята по този начин.

— Мислели са си, че вие със Спенс сте двойка знаменитости и че снимката на двама ви на първа страница ще продаде повече вестници, отколкото снимка на моя милост, подгизнал до кости и опитващ се да си кача задника в полицейска лодка.

— Съжалявам — каза тя. — Мога да помоля Спенс да се обади на хората от отдела за връзки с обществеността в студиото и да накарат пресата да поясни

— В никакъв случай. Аз съм ченге. Не ми трябва пресаташе и нямам нужда от публичност.

— Има ли нещо, което мога да направя, за да се реванширам? — попита тя.

— Е, ами… ако нямаш нищо против… — отвърнах.

— Каквото и да е.

— За мен наистина ще бъде чест, ако двамата със Спенс ми дадете автографи върху моя екземпляр от "Дейли Нюз".

— Задник — блъсна ме тя закачливо по рамото.

— И като говорим за Спенс, как е другата половина от "Знаменитата двойка" тази сутрин? — попитах.

— Приема високи дози антибиотици и ще го задържат в болницата още няколко дни, но хирургът каза, че ще се оправи. Ще трябва да ползва патерици около шест месеца, но ще се възстанови напълно и ще изглежда така, сякаш нищо не се е случвало.

Телефонът ми иззвъня, беше Кейтс.

— Ти и Макдоналд елате веднага в офиса ми — нареди тя. — Има някои неща, които трябва да довършим.

Е, време беше за конското.

— Току-що гледах пресконференцията на кмета — започна Кейтс, без да изчака да затворим вратата. — Разправяше обичайните щуротии за Холивуд, нещо от рода на: "Може да имате трудности, където и да снимате, но ако се случи в Ню Йорк, ще получите най-бързата, най-интелигентната и най-смелата полицейска закрила на света. Никой не подкрепя филмовата индустрия по-добре от Градската полиция на Ню Йорк и нейния отдел "Специални клиенти".

— Същото му каза вчера и Шели Трегър, когато мислеше да прекрати седмицата "Холивуд на Хъдсън" — отбеляза Кайли.

— Никой не твърди, че кметът ни е автор на изказването. Както и да е, няма значение какво е казал. Съмнявам се, че това може да е убедило когото и да е от онези в Ел Ей да прехвърли бизнеса си в града, но съм сигурна, че сладкото данъчно облекчение, което Ървин Даймънд им предложи, ще направи чудеса. В крайна сметка кметът ни е щастлив и доволен. Същото важи и за комисаря. Последният каза, че трябва да ви поздравя лично за "изключителния героизъм, проявен в противоборство с въоръжен престъпник".

— Благодаря — отвърнах аз.

— Подкрепям изцяло думите му — допълни Кейтс. — Но аз от своя страна не съм много доволна. Проблемът при мен е, че имам две ченгета, които работят, без да спазват правилата. За какво, по дяволите, си мислехте, когато не вдигахте телефона?

Кайли се намеси, преди да успея да взема думата:

— Зак не е виновен. Аз съм причината.

— Не съм се обаждала на теб, звънях на Джордан — каза Кейтс.

— Да, но аз му отнех телефона — отвърна Кайли, поемайки удара. — Действах първосигнално. Животът на съпруга ми беше застрашен. Единственото, което исках, бе да го спася.

— И смяташ, че щях да ви спра? — попита Кейтс. — Знаете, че подкрепям всеки детектив под мое командване, който действа според вътрешното си чувство, инстинкт и собствена инициатива. Вие имате доста власт в този отдел, но това е така, защото аз съм ви я предоставила. Ако отново се опитате да ме изолирате, да знаете, че не ми пука на колко първи страници на вестниците се мъдрят снимките ви, пак ще наритам нещастните ви задници от отдел "Специални клиенти" на Градската полиция. Ясно ли е?