Джеймс Патерсън: Смърт по сценарий

— Ясно — отвърнахме в синхрон двамата с Кайли.

— И въпреки това не мога да отрека значимостта на това, което направихте. Успяхте да обезвредите сериен убиец, който е имал намерение да взриви яхта със сто души на борда.

— Успяхме с помощта на човек от екипажа — уточни Кайли. — Чарлс Конър.

— Господин Конър е храбър мъж — отвърна Кейтс. — И доколкото съм наясно с публичността и медиите, някъде в следващите новинарски емисии ще се появи застанал на стълбите пред Градския съвет, където кметът ще го награди с бронзов медал за изключителен граждански принос, не се съмнявайте в това. Но и не бива да се заблуждавате — Конър щеше да е мъртъв, ако не се бяхте появили вие двамата. Вие сте героите. Отделът се гордее с вас и съм сигурна, че когато детектив Шанкс се върне обратно на служба, ще разбере защо съм решила вие двамата да останете да работите като постоянен екип.

— Ние ли? — изненада се Кайли. — Като постоянен...

— Постоянен, доколкото нещата в този отдел могат да се окачествят като "постоянни" — уточни Кейтс. — И аз самата постоянно се оглеждам през рамо за хора, които искат да застанат на моето място, а е доста по-лесно, ако един от сериозните претенденти работи тук, точно пред очите ми, където мога да го наблюдавам. Поздравления, детективи. Сега сте свободни.

Излязохме от офиса и с Кайли се поздравихме с едно дружеско "дай пет".

— Чу ли я какво каза, Зак? Ставаме постоянен екип! — въодушевено заяви тя.

— Да, докато не я ядосаш отново — отвърнах аз и се почувствах леко гузен заради бъдещата раздяла с Омар.

— Аз ли? Ти си този, който ѝ затвори телефона! Я се стегни, партньоре — подкачи ме тя и отново ме побутна по рамото през смях. — Е, това ако не е готино!

Лицето ѝ грееше и тържествуваше от радост. Красивата, уверена и непредсказуема млада полицайка, в която се бях влюбил в академията, сега беше красива, уверена и непредсказуема суперполицайка от отдел "Специални клиенти" на Нюйоркската полиция. И мой партньор.

А аз все още бях влюбен в нея.

— Да, яко е — заявих аз.

Двамата с Кайли прекарахме целия четвъртък и петъка заровени в бюрократични документи и оценки на психологическата устойчивост. Тя беше убила човек със служебното си оръжие, след което беше взривила друг на парчета със сигнален пистолет, затова на нея ѝ се наложи да прекара повече ценно време с Черил Робинсън. Затова пък аз очаквах с нетърпение уикенда, когато щях да прекарам малко по-различно ценно време с Черил.

— Още ли си в играта за операта в събота? — попита ме тя, когато влетях в офиса ѝ.

— Естествено. Как трябва да се облече човек, за да го пуснат в операта?

— Ами носи черна папийонка, цилиндър и може би от онези театрални бинокли, какъвто имаше госпожа Търстън Хауел Трета от "Острова на Гилиган" — отвърна тя.

— И ти нищичко не разбираш от дрескод, нали? — попитах аз.

Тя сви рамене.

— Ще съм облечена с това, с което идвам в офиса. Все пак планирам вечер с Джузепе Верди и китайска храна. Защо не се срещнем в седем часа в кафенето "Шън Ли" на Шейсет и пета улица, точно срещу "Линкълн Сентър"?

— Ще бъда там — отвърнах аз и наум добавих: "Нека Ренесансът след Фред започне сега!".

В събота следобед отидох до апартамента на Кайли на посещение на Спенс. Улица "Лайт" и Вашингтон Авеню бяха препълнени с паркирани по цялото им протежение микробуси и камиони.

— Спешни ремонти — обясни Спенс, който ме посрещна в инвалидна количка и с превръзка на счупения нос, но като се изключи това, изглеждаше в доста приповдигнато състояние на духа. — Само че истинските ремонти няма да започнат, преди застрахователите да се изяснят кой за какво ще плаща.

— Мислиш ли, че застрахователите ще покрият щетите за чисто нов плосък телевизор на съседа ти от горния етаж? — попитах аз.

— Ако те не ги покрият, ще го има от мен — заяви Кайли. — Заедно с нова спалня и вечеря за Дино и Коралай в ресторант по техен избор.

— Зак, имаш ли нещо против да ангажирам вниманието ти за момент? — попита Шели Трегър, който до този момент беше стоял кротко в един фотьойл, запазвайки необичайно за него пълно мълчание. Със сигурност все още изпитваше болки заради счупените ребра.

— Опитай — отвърнах аз.

— Сега, когато Беноа е мъртъв, никой не притежава правата върху историята му, което означава, че всеки може да вземе идеята и да я адаптира. Спенс предложи да я превърнем във филм.

— Естествено — заяви Спенс. — Можем да вземем Кевин Спейси като Беноа. Никой друг не може да играе откачалки като Кевин.