Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий

— Беноа. Преди колко време излезе? — попитах аз.

— Може би има пет минути. Той е луд. Мисли си, че снима филм. Няма камера, но тази откачалка си мисли, че прави филм.

— Не може да ги взриви, докато не слезе от яхтата — казах аз. — Имаш ли някаква представа как смята да се измъкне?

— Мисли да открадне едната от лодките "Зодиак". Когато се отдалечи достатъчно, ще набере номера на онзи телефон и ще ни прати по дяволите.

— Не и ако успеем да го спрем — отвърна Кайли и помогна на човека да се изправи.

Щом стъпи на крака, той се олюля и се хвана за една хромирана тръба.

— Чарлс, сега ще те оставим сам — каза му тя. — Как най-бързо можем да стигнем до мястото, където Шели държи "Зодиаците"?

— По стълбище D, червената врата — посочи човекът.

Тръгнахме натам.

— Кайли, почакай! — изкрещя той след нас. — Има още нещо, което трябва да знаете. — Двамата спряхме едновременно. — Беноа ми показа сценария си. Иска да взриви яхтата, когато Статуята на Свободата е в кадър.

— Какво значи това? — попита Кайли.

— Значи, че когато е в реката и статуята се появи в задния план, ние ще сме мъртви.

"Богатите и влиятелни бизнесмени винаги имат план за бягство", мислеше си Гейбриъл, докато тичаше надолу по стълбите към сервизното отделение. В случая с Шели Трегър това беше "Зодиак Бейрънър", шестметрова лодка с червен корпус от фибростъкло и мощен външен двигател "Ямаха" с четиресет конски сили. С цена от около двайсет хиляди долара всяка, тези лодки определено бяха играчки за богаташи, а Трегър, разбира се, имаше малка флотилия от тях.

Две го очакваха на плувната платформа. Той развърза едната, плъзна я във водата и се качи в нея, като внимаваше да не направи някоя глупост и да намокри мобилния си телефон.

Вечерната светлина беше идеална за снимка и се отразяваше от корпуса на яхтата, докато той бавно се отдалечаваше от нея. Статуята обаче все още беше твърде далеч.

Стартира двигателя на "Зодиака" и на около петдесет метра от яхтата я проследи с поглед, засенчвайки очите си с длан, за да се предпази от косо падащите последни слънчеви лъчи. С поглед, съсредоточен върху Острова на Свободата, той зачака момента на идеалния кадър.

"О, прекрасна, със синьото небе…" — полуизрече, полуизпя той. Но беше толкова обсебен от гледката, че за момент забрави за музикалния фон.

Първият куршум го извади от унеса. Изстрелът отекна във въздуха, последван от звука на пропукано фибростъкло, когато куршумът рикошира в корпуса на лодката.

— Това нещо е непотопяемо, идиоти такива! — извика той на двете ченгета, които стояха на плувната платформа на яхтата на Трегър. — да не мислите, че можете да потопите това бебче, все едно е гумена лодка?

Последва втори изстрел, а след това още един.

Той приклекна ниско на пода на "Зодиака" и закрещя, надвиквайки свистенето на куршумите:

— Продължавайте да стреляте, задници! С това само правите филма ми още по-добър!

Когато стигнахме до плувната платформа, Беноа вече се отдалечаваше от яхтата в единия от "Зодиаците". Беше достатъчно далеч, за да оживее при взрив, но достатъчно близо, за да открием огън.

— Стреляй по понтоните! — извиках аз. — Потопи го! Не може да взриви яхтата с мокър мобилен телефон.

"Зодиакът" се носеше бързо с вдигнат нос и огненочервените понтони се издигаха достатъчно високо над ватерлинията, което ги превръщаше в идеални мишени.

Стреляхме и двамата. И двамата улучихме по един от понтоните. И двамата очаквахме "Зодиакът" да се свие като спукан балон.

Оказа се, че знаем за плавателните съдове толкова, колкото знаехме и за експлозивите. Куршумите бяха попаднали в целта, но нищо не се случи.

— Мамка му! Това е стъклопласт — досети се Кайли. — Понтонът е от цяло парче. Да стреляш по него, е все едно да стреляш в стиропор.

Беноа седна в лодката и изкрещя нещо по посока на яхтата. Успях да различа единствено думата "задници".

— Той забавя ход — каза Кайли. — Остава на дрейф извън обсега ни.

— По дяволите — казах аз и започнах да развързвам другия "Зодиак". Плъзнах го към водата и извиках на Кайли: — Качвай се. Аз ще карам.

Скочих в лодката, дръпнах въжето на стартера и моторът "Ямаха" мигом оживя. С дясната си ръка задържах кормилото, докато с лявата помагах на Кайли да се качи на борда.

Тя намести единия си крак на корпуса и аз се протегнах, за да я издърпам вътре. Беше класически пример за ситуация, в която дясната ръка не знае какво прави лявата, защото в момента, в който се извих настрана, дясната ми ръка натисна скоростния лост. "Зодиакът" се втурна стремглаво напред и аз изпуснах Кайли във водата.