Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий

— Била съм на нея три пъти — каза Кайли.

— А колко пъти си слизала в машинното отделение? — попита Ротлайн. — Защото силно се съмнявам някой да е заложил бомба в кофичка за шампанско на главната палуба.

— Ще се изненадаш, като разбереш на какви места слагат бомби някои хора — обади се нечий глас зад нас. — Здравейте, аз съм Джеф Ордуей. И както можете да предположите по облеклото ми, тази вечер аз ще бъда вашият технически експерт по бомбите.

Ордуей беше висок слаб мъж с подкупваща усмивка, която бе в пълен контраст с безизразните му очи. Беше облечен в черен военен комбинезон и жилетка, оборудвана с повече джаджи, отколкото колана от костюма на Батман. И въпреки че бе доста обемна, тя изглеждаше много по-ефикасна, отколкото очаквах.

— Къде ти е костюмът с бронежилетката? — попитах аз.

— Капитан Кейтс спомена, че бомбаджията ви бил аматьор, затова реших, че няма смисъл да мъкна още петдесет кила в открито море, само за да обезвредя бомба, с която мога да се справя и насън — отвърна Ордуей.

— Момчета, нека ви покажа какво да търсите — намеси се Ротлайн и ни отведе до командно табло с монитор. Екранът оживя с картина от просторно помещение с високотехнологично оборудване, което можеше да принадлежи и на НАСА, но аз предположих, че виждаме вътрешността на яхтата на Шели Трегър.

— Откъде се сдобихте с кадри? — попитах аз.

— От сайта на производителя — отвърна Ротлайн. — Всяка една от тези шестдесетметрови хубавици е оборудвана по поръчка, но това важи само за обитаемите части. Машинното отделение и двигателите на всички са еднакви.

— Нашето момче планира да я взриви цялата и аз смятам, че това са най-вероятните места, на които би сложил експлозивите — обясни Ордуей, показвайки последователно шест уязвими места.

— Нека направим бърз преглед на ситуацията — предложи Ротлайн и извади архитектурни скици на различните нива на яхтата, на които се виждаха вратите и стълбищата, които ги свързваха. — Информацията е много, а имаме малко време. Сигурни ли сте, че не искате някой от моя екип да ви придружи? Ние си вадим хляба с тези неща.

— Джим, ако този тип види цяла тълпа да щурмува лодката, ще я взриви, преди някой да успее да го спре. Кейтс ни даде възможност да го направим по нашия начин — казах аз.

— Не знам какъв е вашият начин — отвърна Ротлайн, — но ми направете една услуга. Не се опитвайте да го свършите с тези баровски обувки. Нека поне да ви оборудвам с по един чифт обувки като за яхта.

— И с радиостанции — добави Кайли.

— А като говорим за това, може ли и малко "Драмамин" — казах аз. — Определено не ме бива за моряк.

— Целта е видима, лейтенант — съобщи глас от кабината. — Ще се свържа по радиото с капитана на яхтата, за да намали скоростта. Ще се движим успоредно след три минути.

— Скачали ли сте някога от една лодка на друга? — попита Ротлайн, докато обувах чифт високи кубинки. — Много по-лесно е, отколкото изглежда. Това е почти като да скочиш от ескалатор в "Блумингдейл". Трудната част се пада за човека зад кормилото. Неговата работа е да се приближи достатъчно, за да можете да прескочите, но не чак толкова, че да пробие дупка в лъскавата им новичка яхта.

— Е, значи на нас се е паднала лесната част — отбеляза Кайли. — Ние трябва само да внимаваме Беноа да не вдигне във въздуха яхтата на Шели Трегър със стотината гости, които е поканил за вечеря.

Три минути по-късно лодката ни вече намаляваше скорост и се движеше успоредно на Шел Гейм.

— На позиция сме — съобщи Ротлайн по радиото на капитан Кемпиън. Един отсек в огромния стоманен корпус на яхтата се отвори и отвътре се показа алуминиева рампа, дълга около три метра.

— Само толкова ли може да излезе? — попита Кайли.

— Пригодена е да се спуска на док, а не да се използва в открито море — обясни Ротлайн.

Отстрани на нашата лодка стърчеше още по-къса рампа и аз застанах на края ѝ, изчаквайки момента, в който двете повърхности щяха да се изравнят.

— Зак, ако ги чакаш да паснат една към друга като блокчета от "Лего", да знаеш, че няма как да стане — предупреди ме Ротлайн. — Не можем да се приближим повече от това.

Разстоянието за скок беше около метър, почти наполовина на ръста ми. Фасулска работа върху твърда земя, но не чак толкова лесно за изпълнение, когато точка А и точка Б се клатушкат като двама стари пияници, опитващи се да пресекат "Бродуей" на червен светофар.

— Давай! — подвикна ми Ротлайн.