Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий

— Добро предварително проучване — каза той. — Но какво мислиш за всичко това със Статуята на Свободата и "Прекрасната Америка", на чийто фон героят взривява сто души?

— Щеше да ми хареса много повече, ако не бях сред тези сто души — отвърна Конър.

— Чарлс, ти ме попита дали можеш да го прочетеш. Наруших правилата и ти го показах. Можеше да забравиш конфликта на интереси и да ми дадеш по-професионално мнение от това: "Не искам да умра".

— Добре — отвърна Конър. — Прав ли съм да мисля, че имаш нещо общо с бомбата, която уби Брад Чък в "Радио Сити"?

— Прав си — каза Гейбриъл.

— Гледах видеозаписа. Беше добро — попадението, измъкването от ченгетата, всичко мина добре. Но сценарият ми се струва аматьорска работа. Статуята на Свободата била "маяк на свободата", яхтата — "символ на алчността, парите и несправедливостта". Изглежда така, сякаш си взел голямата торба с клишета и се опитваш да ги използваш всичките.

— Това са само ремарки — отвърна Гейбриъл. — Публиката никога няма да ги види. Тяхното предназначение е да помогнат на продуцента да разбере какво е имал предвид сценаристът.

— И звучи така, сякаш продуцентът ти е тъп или си бил толкова несигурен, че е трябвало да му напишеш посланието буквално, защото не си могъл да решиш дали това ще е касов филм с ефектни експлозии и разкъсани тела, или сериозна артпродукция, която заклеймява злините на Холивуд.

— Човече, наистина ти стиска! — подсвирна изненадан Гейбриъл. — Можех да се обзаложа, че ще се съгласяваш с мен за всичко и ще се опитваш да ме накараш да те пусна.

— Ти не си такъв. От километър надушваш измамата. Единственият начин, по който можеш да ме разбереш, е да говоря с теб директно и открито.

— Благодаря. Казах ти го от самото начало — ти определено си готин. В друго време и при други обстоятелства бихме могли да бъдем най-добри приятели. А Лекси… тя просто щеше да те обожава — каза Гейбриъл.

— И въпреки това смяташ да ме убиеш.

— Чарлс, вече говорихме за това. Проявих достатъчно гъвкавост при заснемането на филма, но тази сцена е критично важна. Ще проваля сценария. С вързани ръце съм.

— В действителност моите ръце са вързани, но няма да правим драма от това — каза Конър.

Гейбриъл се усмихна и пъхна листовете със сценария обратно в джоба си.

— Никога няма да те забравя, Чарлс Конър — тържествено каза той.

— И аз — отвърна Конър. — Отговори ми само на един последен въпрос.

— Питай каквото искаш — заяви Гейбриъл.

— Твоят герой във филма е Хамелеона. А какво е истинското ти име?

— Гейбриъл. Гейбриъл Беноа. Защо питаш?

— Защото все някой ден ще се озовеш в ада, Гейбриъл. Смятам да те открия веднага, щом се появиш, и да ти хвърля такъв бой, че да ти държи влага цяла вечност.

Мнозина от по-наблюдателните нюйоркчани могат да разпознаят полицейска кола без опознавателни знаци. Така е, защото повечето от кафявите ни служебни коли изглеждат съвсем като сините си посестрими, само без полицейска емблема и крещящ надпис NYPD на вратите.

Лодките без обозначителни знаци са друга работа. Тази, която ни очакваше на док 17, беше плавателен еквивалент на "Ферари Тестароса". Казваше се "Кристина", беше от Тенафлай, Ню Джърси, и беше истинска красавица.

Двамата с Кайли скочихме на борда на елегантната моторна яхта и мога да се закълна, че тя потегли още преди краката ми да докоснат палубата.

Джим Рот, загорял блондин с осанка на робот от "Трансформърс", се ухили, когато ме видя.

— Зак, не ми казаха, че ще си ти — посрещна ме той.

Двамата с Джим бяхме работили заедно на два пъти.

В първия случай разследвахме убийство, във втория — самоубийство. Хората от неговия екип бяха извадили телата от реката. Представих го на Кайли.

— Откога участвате в специални операции на бреговата охрана? — попита Ротлайн, докато се качвахме на мостика.

— Днес е първият ни ден — отвърнах аз. — А откога нюйоркската полиция има бюджет, за да стопанисва тази красавица?

— Взета е назаем от пристанищните власти. Принадлежала на някакъв тип от Джърси, който се занимавал с хеджфондове. Когато пазарът се сринал, той решил да подсили доходите си с малко трафик на кокаин. Пристанищните го хванали още на първия транш и конфискували лодката. Можем да я използваме до следващия месец, когато ще я изложат на търг.

— Кейтс обясни ли ти какво става? — попитах аз.

— Каза ми достатъчно, за да разбера, че сте напълно превъртели — отвърна Ротлайн. — Знаете ли нещо повече за лодката, на която всички ще рискуваме живота си?