Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий

Тя беше под вода по-малко от пет секунди, след това изскочи на повърхността, изплю вода и изкрещя:

— Изгубих си пистолета!

Подкарах лодката в кръг и когато се доближих достатъчно до Кайли, изключих двигателя, за да съм сигурен, че няма да я накълцам на парчета с витлото.

Тя се опита да се хване за корпуса, но повърхността му беше твърде хлъзгава. Хванах ръцете ѝ, за да я издърпам вътре, но нямах достатъчно стабилна опора. Наведох се над борда и я хванах под мишниците.

— На три — казах. — Ти скачаш, аз те изтеглям.

— Едно, две, три — изброи Кайли и подскочи, а аз извих тялото си силно назад. Дрехите ѝ се бяха просмукали с вода, която сякаш добавяше още сто килограма тежест, но в крайна сметка успях да я изтегля до кръста през страничния борд. Прихванах я по-здраво, докато ръцете ѝ успяха да намерят някаква хромирана дръжка и тя успя да се изтегли нагоре.

— Изгубих си пистолета — повтори тя.

— Грешката е моя. Аз съм идиот. Съжалявам.

— Къде е Беноа? — попита тя и се огледа, отхвърляйки кичури мокра коса от очите си.

Всеки друг на негово място щеше да обърне лодката и да се опита да избяга, но не и Беноа. Той беше изключил двигателя на своя "Зодиак", оставяйки лодката на дрейф. Бе наблюдавал всяко убийство дотук от мястото си на първия ред и определено не смяташе да пропусне грандиозния финал.

Беноа се изправи и вдигна мобилния телефон във въздуха.

Подобно на мим под светлината на прожектор показа среден пръст на другата си ръка и застина. Виждахме ясно очертания му силует на фона на залеза. Той ни се подиграваше, предизвикваше ни да го спрем, съзнавайки безсилието ни.

И тогава той обърна вдигнатия си пръст към телефона и натисна решително бутон от клавиатурата му.

Не бях сигурен дали с Кайли сме достатъчно далеч от яхтата, за да оживеем след взрива.

Двамата се хвърлихме на пода на "Зодиака" и аз инстинктивно я прикрих с тялото си.

— Втори път за днес — отбеляза тя.

— Старите навици умират трудно — прошепнах в ухото ѝ. — Приготви се.

Тези се подиграваха с филма му!

В друго време и на друго място Хамелеона можеше да сметне това за забавно. Но в кулминацията на филма му, вместо да играят като достойни противници, Макдоналд и Джордан падаха и изплуваха от водата като комична двойка кийстоунски полицаи.

Островът на Свободата не беше толкова близо, колкото беше планирал, но беше достатъчно близо. Трябваше да действа сега. Изчака Джордан да издърпа Макдоналд обратно в "Зодиака", това беше последната сцена и Хамелеона не искаше да я пропуснат.

— Начало! — извика той. Вдигна мобилния си телефон във въздуха и нагласи екрана така, че последните слънчеви лъчи да се отразяват в него. Щяха да го видят и щяха да разберат какво означава това.

Вдигна другата си ръка и красноречиво бавно сви всички пръсти, освен средния, след което го насочи надолу и го постави точно върху бутона за бързо набиране.

Ченгетата бяха наясно какво точно щеше да последва. Двамата се хвърлиха на дъното на лодката, търсейки прикритие, но на Хамелеона вече не му пукаше за тях. Погледна към хоризонта. Всичко беше точно както той и Лекси си го бяха представяли — обречената яхта, прочутата статуя и оранжевите отблясъци на слънцето, което потъваше във водите на хоризонта.

Натисна рязко бутона. Чу бибиткащия звук на автоматичното избиране, последва единично позвъняване и тогава

— БУУУУУМ! — извика някой от отсрещната страна, след което последва дълбок гърлен смях. — Казах: "Бууум" — пошегува се отново непознатият от другата страна на телефона. — Съжалявам, че не е по-звучно, но прерязах жиците, които свързваха телефона с детонаторите — и трите! Какво става, господин Хамелеон? Да не би случайно да остана без думи?

— Чарлс? — попита най-накрая Гейбриъл.

— Изглеждаш изненадан. Не видя ли последните промени в сценария? Пристигна кавалерията, освободи ме и промени статуса на героя ми.

— Тези копелета! — процеди през зъби Гейбриъл.

— Така е в шоубизнеса — отвърна Конър. — Филмът невинаги се получава, както ти се...

— Филмът ми ще се получи невероятно! — изкрещя Беноа и затвори.

Чарлс Конър беше статист, не си струваше да говори с него. Край на приказките. Филмът беше екшън и бе крайно време да стигне до вълнуващ финал.

Хамелеона запали двигателя и извади глока си.

— Алтернативна сцена! — извика той и откри огън по другия "Зодиак".

Двамата с Кайли стояхме плътно притиснати към дъното на "Зодиака", очаквайки неизбежното.