Джеймс Ролинс - Боен ястреб

Идеята изглеждаше ясна.

„Като че ли Санди си е направила нещо като мозъчен център тук“.

С каква цел обаче?

Тъкър забеляза биещата на очи липса на лаптоп. Всички тези бележки и графики биха могли с лекота да се направят на компютър, особено предвид предишната работа на Санди като анализатор. Вместо това тя беше решила да направи всичко по стария начин.

„Точно како документите в дома ѝ“.

Но защо?

Тъкър направи няколко снимки с мобилния си телефон, после се отпусна на стола и се вторачи в белите дъски. Санди Конлън беше математик и програмист от много висок клас. Формулите, кодовете, ключовите думи бяха непонятни за него. Все пак забеляза няколко подчертани думи и фрази: Тюринг, Одиша, честота на сканиране, разширен спектър, Кложър 3 3 Диалект на програмния език Лисп — Б.пр. , съпоставяне на неструктурирани данни…

Поклати глава.

Освен ако Санди не осъществяваше свой собствен свръхсекретен проект, всичко това най-вероятно беше свързано с работата ѝ в Редстоун. Фактът, че го е правела тук и по този начин, означаваше, че не е искала никой да знае.

— Санди, какво е всичко това?

Отвън долетя тихо ръмжене.

Тъкър стисна юмрук, стана и погледна към вратата.

Някой се приближаваше.

13 октомври,

08:14 централно европейско лятно време

Белград, Сърбия

Войната е бизнес… а бизнесът започва рано.

Пруит Келерман напусна официалните срещи в Атина преди зазоряване и летя два часа в северна посока, до столицата на Сърбия. Частният му самолет кацна в Белград точно когато слънцето докосваше хоризонта. Откараха го с бронирана лимузина с черни стъкла до Бели двор — президентския дворец, намиращ се в бившия кралски дворец. Беше дал изрична инструкция на подготвителния екип срещата да остане в пълна тайна, да се избегне дори намек за отразяване в пресата. Дори дъщеря му, Лора, не биваше да знае за това пътуване. За света шефът на „Хорайзън Медия“ се намираше в хотела си в Атина в очакване на нови срещи във връзка с гръцката телекомуникационна индустрия.

За съжаление президентът на Сърбия Марко Давидович не беше обърнал внимание на това. При пристигането си в официалната резиденция Пруит завари обилна закуска, на която присъстваха политическите другари на Давидович. Закуската беше сервирана в голяма зала с мраморен под на черни и бели квадрати, сводести тавани и вити стълби.

Пруит изтърпя закуската за „добре дошъл“ с усмивка. Обсипваше с любезности всички, с които го запознаваше Давидович. Проведе учтив разговор със съпругата на президента за изборите в средата на мандата му. В края на краищата, изглежда, поканените бяха от най-вътрешния кръг на президента, защото Давидович като че ли също искаше предстоящото им общо начинание да остане тайна.

Най-накрая президентът отведе Пруит в кабинет с рафтове книги по стените, посочи му кожено кресло пред пламтяща камина и се настани на другото. Беше относително млад, под петдесет, с яко телосложение и широки рамене. Косата му беше катраненочерна, леко посребрена на слепоочията.

Появи се сервитьор, който предложи на Пруит малка чашка тъмножълто питие.

— Това е сливовица — обясни Давидович, когато сервитьорът си тръгна, и вдигна чашата си. — Живели! За дълъг живот.

Пруит вдигна своята чаша, кимна на домакина си и отпи глътка. Течността изгори гърлото му и остави сладка следа.

„Не е зле“.

Пруит седна изправен, готов да обсъжда общите им планове.

— Ти си чудесен домакин — започна, — а жена ти е прекрасна.

— Жена ми е крава, но е много мило, че го казваш. С нея се търпим един друг, а тя ми роди две силни момчета. Хората я обичат, така че кой съм аз да се оплаквам? Ти не си се женил никога, нали?

Пруит се усмихна мислено. Беше наясно, че секретарят на Давидович е информирал шефа си подробно за трагичната смърт на жена му. Въпросът целеше да го извади от равновесие. Пруит обаче запази самообладание и лицето му не трепна.

— Вдовец съм.

— О… моля за извинение. Нали имаш дъщеря. Много красива. И много умна при това.

— Да, така е — отговори Пруит с бащинска гордост. За миг и други емоции затрептяха в него: срам , че бе подвел Лора за всичко това, но и страх , че един ден тя може да открие истината.

— Жалко, че е загубила майка си толкова рано.

Пруит кимна в знак на съгласие и се възползва от момента, за да се овладее.

— Беше отдавна. Нека сега се обърнем от настоящето към бъдещето. — Усмихна се добродушно и заговори направо по въпроса: — Чух, че имаш някакви резерви по отношение на уговорките ни.