Джеймс Ролинс - Боен ястреб

Проникване с взлом в чужда собственост.

Огледа гаража и видя обичайните неща — градински инструменти, косачка, работен тезгях, няколко стълби, подпрени на задната стена.

Но нямаше кола.

Отиде до вратата, която водеше към къщата. Провери дръжката. Заключено. Обаче познаваше и навиците на Санди. Вдигна ръка и опипа горния ръб на касата.

Бинго!

Взе ключа, мушна го в ключалката и влезе в кухнята. След влагата навън климатикът бе освежаващ. Охлаждаше потта. Той вдигна ръка към въздуховодите. Щом Санди бе оставила климатика да работи, преди да изчезне, вероятно беше смятала да се върне скоро.

Обзе го безпокойство.

Застана неподвижно и се ослуша, но чу само типичните шумове на празна къща. Погледна Каин, който, изглежда, бе доловил накъде е насочено вниманието му. Ушите му бяха щръкнали, мускулите под бронираната жилетка бяха напрегнати. Но кучето с нищо не показваше да е доловило нещо необичайно.

Тъкър го докосна по гърба и прошепна:

— Стой до мен.

И тръгна да претърси къщата.

Първо се огледа набързо, за да се ориентира за разпределението на стаите. Санди показваше склонност към южняшкия уют — столове с дебели възглавници, полиран на ръка дъбов под, шкафове от кленово дърво. И все пак, колкото и приятен да беше, интериорът изглеждаше някак нагласен . Всичко беше на мястото си. Като че ли никой не живееше тук, като че ли Санди прекарваше повечето си време на работното си място.

Тъкър огледа за следи от претърсване на къщата, но не се виждаха никакви подобни признаци.

Качи се в кабинета на горния етаж. Стените бяха скрити зад рафтове с книги. Той хвърли поглед на заглавията — популярни романи и десетки книги за програмни езици, инженерни въпроси, програмиране.

Отиде до компютърния монитор. Кабелът висеше от ръба на бюрото до правоъгълна вдлъбнатина върху мокета. Самият компютър липсваше. Дали Санди бе тръгнала с него, или някой го беше прибрал, след като тя бе изчезнала?

Претърси чекмеджетата на бюрото, но не откри нищо особено: сметки, гаранционни карти за домакински уреди, писма, квитанции за платени сметки, ваучери за автосервиз, анулирани чекове, банкови извлечения и други подобни. Всички бяха подредени в папка, с надписани джобове.

Хм…

За човек с такъв интерес към компютрите пазенето на квитанции изглеждаше доста старомодно. Тя като че ли предпочиташе да има книжно копие от всичко.

Леко скимтене привлече вниманието му към Каин. Кучето беше застанало пред единствения прозорец на кабинета. Оттам се виждаше моравата отпред.

Тъкър видя черен шевролет събърбан да завива в алеята към къщата и да се плъзва към предната врата. Фаровете не светеха.

12 октомври,

22:04 централно лятно време

Хънтсвил, Алабама

Тъкър фокусира на регистрационния номер и го запамети. Тази визита не можеше да е съвпадение. Нямаше представа кои са посетителите, но определено не бяха от полицията.

„Вероятно се е задействала скрита аларма“.

Дръпна се от прозореца и слезе към гаража. Точно когато стигна до него входната врата се затръшна и звукът отекна в празната къща. Тъкър бързо отиде до задната врата на гаража, отвори я и огледа задния двор. Чисто . Направи знак на Каин да стои до крака му и излезе. Долепи гръб до тухлената стена и запристъпва странично към предната страна на къщата. Когато наближи ъгъла, чу леки стъпки в тревата зад гърба си.

Закри Каин с тялото си и му прошепна команда, която потвърди със сигнал. „Покрий дясно. Скрий се близо“.

Кучето напрегна мускули, после се шмугна между дърветата и изчезна.

Тогава се чу дрезгав глас:

— Стой на място!

Тъкър бавно се обърна, вдигна ръце и видя да се приближава тъмна фигура. Прошепна в микрофона: „Заобиколи отзад. Тиха атака“. След това свали слушалките от главата си и заговори с добродушен южняшки акцент:

— Ей, приятел, търсех Санди. Аз съм Фред Дженкинс, съседът отсреща. С Либи наглеждаме къщата на Санди, когато я няма. Оставила ми е ключ.

Вдигна нагоре ключа и видя тъмния силует на пистолет в дясната ръка на непознатия. Продължи да се усмихва изплашено.

Няма нищо особено… просто съсед, приятел…

— Не сме виждали Санди от известно време — продължи Тъкър. — Реших, че е забравила да ни каже, че заминава за повече време. После гледам, моравата ѝ пожълтява. При тия жеги напоследък, гледам, не се включват поливачките, та дойдох да проверя таймера. — Посочи към задния край на гаража. — Обаче май като че ли…