Стивън Ледър - Гладният призрак

— Едва ли — каза Грей.

— Но крайният резултат ще бъде отстраняването на Нгъ и потупване по рамото за твоя човек.

— С един куршум два заека — съгласи се англичанинът.

— Само че китайците не са успели да го убият.

— Изгубиха двама от най-добрите си хора и една жена беше сериозно ранена.

— Пак ще опитат.

— Разбира се, че ще опитат пак. Но сега Хауълс знае, че са по следите му. И сигурно вече се е досетил, че аз съм им казал къде се намира. Никой друг не разполагаше с адреса му освен мен.

„Значи си между чука и наковалнята“ — помисли си Хамилтън. Грей не можеше да използва своите хора, за да ликвидират убиеца. Защото би трябвало преди това да отговори на доста неудобни въпроси. Значи на англичанина му беше нужна помощ, а Хамилтън добре знаеше цената на помощта си.

— Добре, ще се погрижа за него — обеща американецът. — Няма да е проблем. Ще ти се обадя.

Двамата мъже се изправиха, стиснаха ръце и се отдалечиха в противоположни посоки. Сделката беше сключена без повече излишни приказки. Хамилтън беше доволен и си припяваше тихо, докато чакаше такси. „Добра сделка — помисли си той. — Животът на един психопат срещу съвместно използване на китайската златна мина.“

Томас Нгъ пристигна в резиденцията „Златен дракон“ един час преди церемонията да започне. Заедно с него на задната седалка в колата седеше Чен Юклин, който освен най-довереният Двоен цвят на бяло хартиено ветрило на триадата, беше също и Хюн Чу — господар на благовонията, пазител на церемониите и ритуалите, които обвързват организацията и правят от членовете й едно цяло.

Нгъ реши да вземе даймлера и даде свободен ден на шофьора. Лин Винуа караше колата, а до него седеше Кени Суен, но на тях не им бе позволено да влязат в къщата. Церемонията „Изгаряне на жълтия лист“ беше само за ръководителите на триади. При това положение и самият Нгъ не би трябвало да присъства, защото за тази среща баща му отново пое ролята на Глава на дракона.

Малката опашка на тила на Лин се мяташе, докато колата се изкачваше по стръмния път към гаража, където спря плавно. Чен и Нгъ слязоха мълчаливо и тръгнаха към къщата в здрача. Чен носеше зелен сак, който се клатушкаше в ръката му в такт със стъпките. Суен остана в колата, а Лин се върна пеша към портите, за да наблюдава пазачите, докато пускат гостите да влизат. Тази нощ нямаше да допусне да бъде извършена никаква грешка.

Нгъ Вайсън ги очакваше при входа на къщата, облечен в червено кимоно, знак за Глава на дракон, с бял колан, вързан хлабаво около кръста, и червена лента с няколко възела около челото. Единият му крак беше обут в равен черен чехъл, а другият в ръчно изработен сандал от лико. Изглеждаше смешен. Дребен, плешив мъж, облечен като за карнавал. Но Томас не си позволи да се усмихне.

— Сине — кимна Нгъ Вайсън и пристъпи напред да се ръкува със сина си. Обърна се към Чен и постави двете си длани върху раменете му. — Приятелю, Чен Юклин. Тази нощ ще имам нужда от твоята помощ и подкрепа.

— Имаш я — отговори той и вдигна спортния сак. — Нещата ми са тук. На обичайното място ли ще се проведе церемонията?

— Мина много време от последния път, но да, на обичайното място.

Чен кимна.

— Ще се кача горе, за да се преоблека.

Той влезе в къщата, осветена от жълтеникавото сияние на малките кандила. Тук имаше електричество, но старият водач на триадата беше пожелал да запалят кандила.

— Мина цяла вечност, откакто ти беше в този дом, облечен в кимоно на триадата — каза старецът на сина си.

— Напоследък бизнесът ни се ръководи най-вече от кабинети — отбеляза Томас Нгъ.

— Церемониите обаче си имат свое място — натърти баща му. — Те са смолата, която свързва триадите. Правят едно семейство. Да влезем вътре — хвана го за ръката и го въведе в антрето, сякаш синът беше по-безпомощният от двамата. — Кой пристигна с теб?

— Лин Винуа и Кени Суен, но те ще останат в колата.

— Добре. Тази нощ в къщата трябва да има колкото е възможно по-малко напрежение.

Вечерта беше гореща и липсата на климатик, както и оранжевото сияние придаваха мрачна атмосфера, но Томас никога не се беше страхувал от нея. Сега къщата беше анахронизъм, но все още пазеше уюта на дома, увереността, че знае всяко кътче и ъгълче, всяка тайна ниша в нея. Вътре имаше много тъмни местенца, но всички те бяха изследвани отдавна и не таяха никакви страхове за него.

Главната стая беше много официална, с твърди столове и ниски маси, изрисувани със злато паравани покрай стените и две от безценните нефритови скулптури на баща му, поставени върху розови масички край старата дървена камина. Тук се посрещаха гостите. Фамилните стаи бяха на горния етаж, заедно със спалните и по-голямата част от нефритената колекция на Нгъ. Вдясно на приемната имаше две врати от тисово дърво с резбовани дракони, изправени на задните си крака и с пламъци, излизащи от устата и ноздрите. Старецът ги бутна с две ръце и те се отвориха със скърцане навътре, откривайки помещението зад тях. Стените на квадратната стая бяха дълги по десет стъпки, в средата се намираше огромна кръгла маса, около която можеха спокойно да седнат шестнадесет души, но при оживените семейни празници побираше и двадесет, борещи се с пълните си с храна чинии. Тази вечер местата бяха дванадесет. По кръга на равни разстояния бяха подредени златни писалки и купчинки листа. Нямаше поставки с имена. При кръгла маса не беше необходимо да се разпределят местата по ранга на присъстващите.