Стивън Ледър - Гладният призрак

Спалнята му се намираше на първия етаж и беше непроменена, откакто я видя преди около три месеца. Знаеше, че стаята се почиства всеки ден и чаршафите на леглото се сменят през седмица, въпреки че през последните десет години всъщност не беше спал тук. Но това беше неговата стая и щеше да си остане такава до смъртта му. На същия етаж имаше стаи за Саймън, Чарлз и Катрин, макар и те повече от десетилетие да не бяха оставали тук за през нощта.

Томас съблече костюма и ризата, навлече кимоното през главата си и нагласи червения шал около врата, краищата му стигаха под колената. Започна да завързва и развързва белия колан, докато накрая успя да направи правилно възела, а след това постави на челото си лентата само с един възел на нея. До леглото намери кафява обувка и въжен чехъл и ги обу върху чорапите. Погледна се в голямото огледало до прозореца и не успя да сдържи усмивката си. Изглеждаше абсурдно, чудеше се какво биха казали приятелите му банкери в Сан Франциско, ако го видят в това облекло — церемониалната дреха на ранга Пак Цъ. Съветник.

В един часа през нощта всички момичета в клуб „Лаймлайт“ бяха девственици. Поне така казваха на Джак Едмъндс, който седеше на стола си, отпиваше „Джак Даниълс“ и гледаше как танцьорките се извиват в такт с музиката. „Лаймлайт“ се помещаваше на първия етаж на „Патпон“, така че всички момичета бяха облечени, макар и доста оскъдно, по бикини или в дълбоко изрязани цели бански костюми. Ако някой искаше да гледа голи танцьорки или секс на живо, трябваше да се качи на горния етаж, но след четири дни в Банкок той беше видял всичко: момичета, които пронизват гърдите си с безопасни игли, горят се със свещи, използват вагиналните си мускули, за да изхвърлят стрелички или да напишат името си с дебел маркер. Беше гледал обикновен секс, между жени, с немска овчарка. Сега му беше омръзнало и предпочиташе да си седи и да пие в „Лаймлайт“, където поне нещо оставаше за въображението на клиента. Тук момичетата изглеждаха и по-красиви, макар че след половин дузина питиета и някоя вещица би изглеждала като спящата красавица. Големият овал на бара ограждаше издигнат подиум, където танцуваха десетина тайландки. Само няколко от тях се движеха по-ентусиазирано, но всички се усмихваха. Изглеждаха изморени, повечето бяха на крака почти четири часа. Танцуваха по веднъж на час за около двадесет минути. През останалото време седяха около бара или край масичките, галеха бедрата на клиентите и ги караха да им купуват напитки. Също като момичетата, седнали от двете страни на Едмъндс. Малките им длани настойчиво се движеха около слабините му. И двете изглеждаха под седемнадесетгодишни, но той знаеше колко е трудно да се определи възрастта на азиатките. Естествено, можеш да познаеш някоя малолетна, както и съвсем старите проститутки, които продължават да обхождат баровете и да търсят достатъчно пиян турист, който да не различи бръчките и белезите им. Но между двете крайности нямаше как да се познае възрастта. Всички бяха с еднаква гарвановочерна коса, гладка кафеникава кожа и блестящи кафяви очи.

Момичето вдясно се казваше Дел. Дългата й коса беше сплетена на плитка, увита около главата й като корона. Носеше яркозелен бански. На бедрото й имаше две рани от изгаряне с цигара, но вече зараснали. Той я попита от какво са, но тя само се усмихна и поклати глава. На една от китките й се виждаха три дълги белега. Не достатъчно дълбоки, за да изглеждат като опит за самоубийство и като че ли бяха направени по различно време, защото единият беше напълно зараснал, вторият леко червенееше, а последният имаше коричка. Другото момиче беше подстригано късо, по лицето й се виждаха трудни за скриване под грима пъпки от акне. Тя беше в червен бански, който едва прикриваше острите като лимони гърди, между които висеше малък медальон от нефрит на тънка златна верижка. Името й беше Нийд. Едмъндс знаеше достатъчно добре езика, за да разбере, че името означава „малка“. За десети път тази нощ тя го погледна, погали бедрото му и попита:

— Искаш ли да правим любов?

Зъбите й биха накарали всеки зъболекар да фалира. Бели, подредени и без нито една пломба. А в устата на Едмъндс имаше мостове и амалгама за не по-малко от пет хиляди долара. Първия път, когато го попита, той поклати глава и отвърна:

— Не тази нощ.

На петия път каза, че няма пари, но сега беше стигнал на етапа, когато отвърна:

— Може би по-късно.

— Искам сега — измърка тя и посочи Дел. — Две момичета, добра цена. — Другата кимна ентусиазирано и ръката й се присъедини към тази на Нийд. Двете нежно започнаха да галят слабините му. Джак въздъхна дълбоко и изпразни чашата си. Махна на сервитьорката зад бара и посочи своята чаша и тези на момичетата. Те пиеха лимонада, два пъти по-скъпа от неговото уиски. Така печелеха комисионата си за безалкохолни напитки плюс онова, което успееха да измъкнат от клиентите като бакшиш или за някой бърз сеанс.