Стивън Ледър - Гладният призрак

— Искам да правим любов — настояваше Нийд, като се люшваше на стола си. Той реши, че задникът й е хубав. И имаше красиви твърди гърди. Пък и акнето не беше чак толкова грозно.

— Обичам те — каза Нийд.

— Нима? — учуди се той.

— Нима! — повториха в хор момичетата и се изкискаха. Джак ясно съзнаваше, че е поне три пъти по-стар от тях, но от това не се чувстваше по-малко възбуден.

— Сега. Много съм уморена — каза Дел, облегна чело на рамото му и започна да си играе с ципа на панталона му.

— Скоро — успокои я Едмъндс с пресъхнала уста, вече беше взел решение. Вдигна чашата си и отпи със затворени очи. Искаше двете момичета, но не беше чак толкова пиян, та да не усеща чувството на отвращение, зародило се в стомаха му. Случваше му се всеки път, когато влизаше в някой от баровете на Патпон. Сядаше сам, с намерение единствено да гледа и да пие, изпитваше само презрение към мъжете на средна възраст, които седяха в мрака и се натискаха с момичета, които биха могли да им бъдат дъщери. Той гледаше момичетата, разговаряше с тях, купуваше им питиета и зяпаше програмата, съзнаваше, че няма да се съблазни. Изпитваше яд към наглостта на един германски бизнесмен с достатъчно пари и три гънки гуши, който подхвърляше на коленете си едно шестнадесетгодишно дете и пъхаше набръчканата си длан отзад в банския й. Джак пък си приказваше с момичетата, питаше ги откъде са, откога са в Банкок и им купуваше напитки. Всеки път беше така. Алкохолът го отпускаше, техните ръце започваха да го галят и не след дълго мисълта да легне с някое момиче, на възраст да му бъде внучка, вече не му се виждаше неприемлива.

— Колко? — попита той Нийд и тя притвори очи. Разбра, че са го навили. — Колко за двете ви?

Тя му каза. Почти колкото за една бутилка свястно уиски в Щатите. Беше страшно евтино. Ръката на Дел стисна члена му през панталона.

— Сега? — попита тя и го погледна в очите.

— Но не тук — отвърна Едмъндс. Преди няколко дни беше ходил с едно момиче в стаичките отзад. Тя го нарече „набързо“. Помещението се намираше след тясно коридорче, беше малко и вътре имаше само двойно легло и мивка. Леглото беше покрито с чаршаф, изцапан господ знае с какво. Без възглавници, без одеяла. Стая, предназначена само за едно, осветена с виснала от тавана гола крушка. Момичето изглеждаше младо, твърде младо. Беше казала, че името й е Ор, но той цяла вечер я наричаше „номер 11“. Тази цифра беше изписана на картончето, закачено върху черно-белия й бански. И тя изглеждаше на толкова години. Ор беше взела парите от ръката му, клекна над мивката, изми се и настоя и той да направи същото. Беше му помогнала да се възбуди, отвори пакетчето и умело нахлузи презерватива на члена му. След това го беше дръпнала на леглото отгоре си. Краката й се издигнаха над задника му, тя ги кръстоса върху него и започна да се движи бързо и силно. Лицето й остана извърнато настрани с безжизнено изражение. Джак се беше почувствал излъган. Започна да се движи по-бързо и по-грубо, опитваше се да я накара да реагира, но тя само стискаше зъби.

— Погледни ме — беше извикал той, но тя продължи да си върши работата, за да свърши по-бързо. За да се върне на бара и към следващия клиент. Тогава Джак беше започнал да блъска. Искаше му се да я заболи, да я накара поне да усети болка, да я принуди да покаже, че го вижда, че го усеща в себе си. Момичето само трепна и затвори очи, но не каза нищо, а продължи да движи бедрата си, докато той свърши. Едмъндс се беше почувствал отвратен от себе си, засрамен от жестокостта си към нея. Беше се измил мълчаливо, даде й още една банкнота и излезе навън.

— Не набързо — каза той на Нийд. — Ще дойдете с мен в хотела. — Момичетата се усмихнаха. В стаята си разполагаше с голямо легло, чисти чаршафи и още пиячка. И щеше да има доста време, през което поне да се почувства като човешко същество, да усети, че към него се отнасят като с истински мъж. Влизането на момичетата нямаше да е проблем. В хотелите на Банкок знаеха откъде идват парите. Естествено, щяха да ги проверят на рецепцията и да запишат номерата на личните им карти, но не за да притесняват госта, а за да бъдат сигурни, че няма да го ограбят. И освен това нямаше да има прикрити иронични усмивки от страна на персонала, а само възпитано разбиране.

— Тръгваме ли? — попита Дел. — Аз надървен.

„Боже — помисли си Едмъндс, — откъде са научили всичко това?“ Но знаеше отговора. В леглото. По гръб. Ръцете им го стискаха, галеха, настояваха. Още две ръце започнаха да масажират врата му. Бавно и чувствено. Той наведе глава и въздъхна.