Стивън Ледър - Гладният призрак

— И сега той ще подгони теб? — Въпросът беше съвсем риторичен, но Грей кимна.

— Какво искаш? Защита?

— Повече. Искам да се погрижиш за него. — Англичанинът наведе поглед към ръкавиците си. — Разбираш ли защо не мога да направя нищо сам?

— Разбира се. — Хамилтън издуха дима през стиснатите си зъби и облакът забули лицето му. — Но не мога да разбера защо си използвал Доналдсън.

— Той беше педофил. Огромен риск за сигурността ни, рано или късно все някой щеше да го разкрие. Само не ми казвай, че и ти не си постъпвал по този начин.

— Не бих спорил по този въпрос — отвърна американецът. — Работата ни става все по-гадна.

— Винаги си е била гадна.

— Да, но сякаш става все по-зле. По-мръсна.

— Не се заблуждавай — каза Грей. — Винаги си е била все същата. Чел ли си „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ?

— Чакам да излезе на видео — каза Хамилтън, но опитът му за шега остана неразбран от англичанина.

— Той е бил един от най-големите военни стратези на света. Написал е книгата си 500 години преди Христа в Китай. Почти преди две хиляди и петстотин години. Представи си само! Две хиляди и петстотин години! Книгата му е класика по въпросите на войната и използването на тайните агенти. — Той се разпали и дланите му се свиха в юмруци. — Разбирал е, че главната цел на армията е да нанесе последния удар, да убие, когато противникът е вече отслабен. Това важи и сега. Няма нищо по-безсмислено от битка между две равни сили. Заслужава си да влезеш в бой само ако си сигурен, че ще спечелиш.

Хамилтън го остави да говори. Пушеше бавно, изглеждаше спокоен, но вътрешно трепереше като игривото куче на момичето.

— Той е разпределил тайните агенти в пет групи: местни, вътрешни, двойни, вече ненужни и живи. Разказва историята за един ненужен вече агент, осъден човек, на когото е възложена задача. Преоблекли го като монах и му дали парафиново топче, в което било скрито тайно съобщение. Преди да го изпратят в крепостта на противника, той го глътнал. Хванали го и агентът разказал всичко, щом започнали да го разпитват. Те изчакали парафиновото топче да бъде изхвърлено от организма му, отворили го и открили съобщение от господаря на шпионина до един от техните генерали. Това, разбира се, било направено нарочно. Напълно невинният генерал и монахът-шпионин били екзекутирани. И това се е случило преди две хиляди и петстотин години.

Американецът кимна, хвърли угарката на пътеката и я стъпка с тока на лъснатата си обувка. Беше без връзки, отбеляза Грей.

— Изглежда, е бил умен мъж. Как се казва?

— Сун Дзъ. Ще ти изпратя екземпляр от книгата му.

— Ще ти бъда благодарен. Откъде ти попадна?

— Изучавах източни езици в Оксфорд. И през шейсетте години служих четири години в нашето посолство в Пекин.

— Били сме почти съседи — каза американецът.

— Как така? — Грей се раздразни, че Хамилтън му се изплъзва по допирателната.

— Аз бях във Виетнам.

— Ясно — сухо отвърна англичанинът. „Нищо чудно. И сигурно му е харесало.“

— Предполагам, че си обмислил усложненията, които могат да възникнат от цялата тази работа? — попита Хамилтън.

— Разбира се. Няма нужда да ми натриваш носа. Трябва ми помощта ти и аз ще ти се отплатя. Ще получиш своята порция от плътта ми, не се страхувай.

— Просто исках да съм сигурен, че сме се разбрали — отвърна американецът. — Това, което искаш от мен, е не по-малко против правилата от онова, което вече си сторил. Значи и моята глава отива на дръвника. Даже и ЦРУ не убива безразборно. — Грей се изсмя мрачно и Хамилтън също не успя да се сдържи. — Поне напоследък.

Двамата гледаха как момичето свали каишката на веселото куче. То се разлая щастливо и скочи към лицето й, а тя избяга със смях. Кучето започна да тича напред-назад, лаеше по нея, по дърветата, по патиците, по небето, по живота въобще.

— Ти ми каза какво, кога, как и кой — заговори Хамилтън. — Но не си ми казал защо. Защо си искал да бъде убит този китаец и защо не си го направил по нормалните канали.

Грей скръсти ръце пред гърдите си:

— Трябваше да предпазя един агент. Както би казал Сун Дзъ, местен агент.

— В Пекин?

— В Пекин.

— Високопоставен?

— На върха.

— Господи, боже мой! Имал си агент в Пекин още от шейсетте години? — Грей кимна. — През цялото време на провеждането на преговорите за бъдещето на Хонконг, преговорите между Китай и Русия, китайско-израелските военни сделки и площад Тянанмън ти си имал свой човек там? Господи, боже мой!